Първото семейство

— Значи, ако Тък беше опитал да се разведе с Пам, вероятно връзката им щеше да стане публично достояние?

— В света на държавните поръчки федералните не обичат да виждат дори и подобие на конфликт на интереси. Ако основният изпълнител, на когото искаме да станем подизпълнител, разбере, че при нас има извънбрачна връзка с бивша служителка на Министерството на вътрешната сигурност, ще имаме голям проблем. Може би не чак такъв, че всичко да се разпадне, ако имахме нормални обстоятелства, но тук обстоятелствата не са нормални.

— Какво имаш предвид?

— Тък е брат на съпругата на президента. Всички и бездруго са нащрек заради подозренията за преференциално отношение. Властите могат също така да заподозрат, че е имало нещо още преди тя да напусне Министерството на вътрешната сигурност, и да започнат да ровят всички други договори, които са били дадени на нас. Нещата могат да се объркат наистина много бързо. И бездруго доста трудно е да спечелиш подобен контракт при такава сериозна конкуренция. Останалите играчи биха се възползвали от всеки гаф.

— Нали си даваш сметка, че току-що описа много правдоподобен сценарий, заради който Тък би организирал инцидента? — попита Шон.

— Все още не мога да повярвам, че е в състояние да постъпи по този начин със семейството си.

Шон погледна Мишел и тя веднага разбра. Попита:

— Трябва да продължим разговора, но… дали бихте ми предложили чаша кафе?

Хилал стана.

— Разбира се. — Погледна към Шон. — Ти искаш ли?

— Не, благодаря, но бих искал да отида до тоалетната.

Тримата излязоха от кабинета. Хилал посочи на Шон тоалетната в края на коридора и поведе Мишел към стаята за почивка.

Вместо да влезе в тоалетната, Шон се върна бързо назад и влезе в кабинета на Тък Дътън, покрай който бяха минали на влизане, две врати преди кабинета на Хилал, услужливо подпомогнат от табелка с името му.

Кабинетът беше голям, но претрупан и ясно личеше, че обитателят му е човек, който върши много неща едновременно. Без да губи и секунда, Шон отиде до компютъра на бюрото. Извади малка флаш памет от джоба си. На нея беше инсталирана специална програма, използвана от правоохранителните органи, с чиято помощ можеха да се свалят доказателства от компютри, без те да се изземват за изследване. Шон беше успял да се снабди с нея от приятел във ФБР.

Мушна паметта в слота на клавиатурата, кликна няколко пъти с мишката и програмата се зареди на екрана на машината. Разбира се, базата данни на Тък беше защитена с парола. На флаш паметта имаше и програми за неутрализиране на паролите, но използването им щеше да отнеме известно време, така че Шон реши да мине по краткия път. Направи няколко опита, преди да го осени идеята.

Написа името „Касандра“. Нищо. После опита „Касандра1“.

Дигиталната бариера се вдигна и след няколко команди съдържанието на диска на Тък — Дътън започна да се прехвърля във флаш паметта.

19

Докато младият агент на Сикрет Сървис носеше пощата от пощенската кутия към къщата, погледът му се спря върху пакета. Нямаше адрес на подателя, а адресът на получателя беше написан с печатни букви. Информира шефовете си и след трийсет минути пристигна пикапът на специалистите по взривове.

Експертите направиха каквото трябваше и за щастие кварталът не изчезна сред огън и дим. Въпреки всичко обаче съдържанието на пакета се оказа странно.

Малка купичка с остатъци от втвърдена на дъното овесена каша с мляко.

Лъжичка със същите остатъци.

И запечатан плик, съдържащ написано на машина писмо.

След като специалистите заключиха, че по кутията, плика и писмото няма отпечатъци и други полезни следи, агентите насочиха вниманието си към съдържанието на писмото.

Проверете отпечатъците от пръсти върху купичката и лъжицата. Ще откриете, че са на Уила Дътън. Държим я. В безопасност е. Скоро ще се свържем с вас.

Пакетът беше адресиран до къщата на сестрата на Пам Дътън в Бетезда, където се намираха Джон и Колийн Дътън, охранявани от Сикрет Сървис.

Когато свалиха отпечатъците и ги сравниха с отпечатъците от стаята на Уила, съвпадението беше несъмнено.

Веднага се свързаха с пощенската служба, за да установят откъде е тръгнала пратката. Въпросът получи най-висок приоритет. Независимо от това обаче не успяха да стеснят периметъра повече от град Долтън в Северна Джорджия. Поне там беше обработена пратката.

По-късно следобед се обадиха на Шон и Мишел и им казаха да отидат в Министерството на финансите, което се намираше от източната страна на Белия дом и имаше статуя на Александър Хамилтън пред входа. Въведоха ги в подземния търбух на сградата и преминаха през тунел, който водеше на изток и се свързваше с Белия дом. Шон беше влизал там и преди, когато работеше в охраната на Белия дом. Мишел обаче влизаше за пръв път. Докато минаваха покрай затворените врати по протежение на дългия коридор, Шон прошепна на Мишел:

— Какви истории мога да ти разкажа за случилото се зад някои от тези врати…

— Представям си екзотика… Представям си розова романтика! — прошепна Мишел в отговор.

Първата дама ги посрещна в кабинета си в Западното крило.

Тя беше с черен панталон и светлосин пуловер, а черните й обувки с ток бяха под бюрото. Изглеждаше много по-изморена от предишния път.

Шон с изненада видя Арън Бетак изправен зад нея. Или по-точно свит зад нея. Във всеки случай нямаше вид на човек, който иска да е там. Първата дама обаче почти винаги получаваше онова, което искаше.

— Заради моменти като този съжалявам, че отказах цигарите — посрещна ги Джейн Кокс и им кимна да седнат срещу нея.

— Не трябваше ли да си на предизборна обиколка някъде из Кънектикът? — попита Шон.

Първата дама кимна разсеяно.

— Върнах се веднага щом ми казаха за пакета. Повиках агент Бетак, за да отговори на въпросите ви, ако имате такива.

Шон и Мишел погледнаха Бетак, чийто вид говореше, че едва ли би им казал дори колко е часът.

Въпреки всичко той кимна и се опита да се усмихне, но се получи гримаса като на човек, усетил неприятна миризма.

— Чух, че от ФБР не са били много склонни да ви окажат съдействие — започна Джейн. — Вярвам, че това вече е минало и не срещате съпротива от никоя друга агенция?

Само една агенция участваше в това и неин представител беше едрият мъж, застанал зад гърба й. При тези думи лицето му леко почервеня.

— Всички ни оказваха съдействие — отговори Шон бързо. — Особено Сикрет Сървис. Моментът е труден за всички, но те бяха на наше разположение изцяло.

— Чудесно — каза Джейн.

Бетак се вторачи в Шон за момент, после кимна едва забележимо в знак на признателност за неочакваната защита.

Джейн Кокс седна зад бюрото и в рамките на няколко минути им разказа какво се е случило. Бетак добави техническите подробности около доставянето и съдържанието на пратката.

— Значи някой я държи — заключи Мишел. — И твърди, че тя е добре и ще се свърже с нас по-късно.

— Нямаме представа дали наистина е добре — възрази рязко Джейн. — Може и да е мъртва!

— Тревожен е фактът, че знаят къде да изпратят писмото — отбеляза Шон.

Бетак кимна.

— Предполагаме, че са проучвали семейството и са научили адреса на лелята. Дори и децата да не бяха настанени там, пратката в края на краищата пак щеше да стигне до нас.

— Или похитителите имат достъп до вътрешна информация — каза Шон и погледна косо към Бетак. — Не искам да кажа, че проблемът е в Сикрет Сървис. Може да имат други източници.

Бетак кимна.

— Така е. Ще проучим.

— Добре, какво ще правим сега? — попита Джейн.

— Могат ли да определят откъде е изпратен пакетът?

— От Долтън, Джорджия. Поне така ми каза директорът на ФБР.

Бетак потвърди с кимване.

— Добре, това все пак е нещо. Ако е установено през кой пощенски център за обработка е минала пратката, значи се знае в какъв радиус е пусната, което стеснява търсенето. Ще са нужни много хора, но все пак районът може да се проучи.