Чудакът

В историята, която се разви по-нататък помежду им, всичко вървеше по естествения си ред.

Една късна вечер през май той я доведе скришом в квартирата си и след полунощ я изпрати до дома и. Любовните следи от гостуването на девственото момиче не можаха да се изличат, хазайката му разбра и понеже беше се надявала да го види един ден съпруг на Калинка, вдигна невъобразим скандал и поиска начаса да узнае името на «мръсницата», за да бъдела оплюта «както й се падало» от целия град Н. На беснотията й Юлиян отговори със смях, запуши ушите си и бегом изхвърча из двора. След обяд беше извикан от бай Трифона, хазаина си, той още завеждаше агитпропа на градския комитет на партията.

— Седни! — рече му той строго, изгледа го изпод вежди и застрашително започна да суче островърхите си посивели мустаци. После, както си седеше в креслото, с все сила се плесна по коляното и изведнъж избухна в такъв неочаквано весел смях, че, на Юлиян се стори да е мръднал нещо. Полазиха го тръпки по гърба. — Значи тъй — рече бай Трифон, като секна да се смее и отново повдигна ръка към мустаците си. — Моята Кераца те запитала за името на девойчето?

Юлиян кимна.

— Слушай! — Бай Трифон засука мустака си, после сви ръчището си в пестник. — Ако беше продумал, щях тъй да те наредя, че една седмица да не седнеш на задника си! Не стига магарията, дето си сторил, ами и името на момичето да позориш! От комсомола щях да те изключа!

— Не съм споменал името на момичето, нито имам намерение да го споменавам където и да било! — каза твърдо Юлиян.

— Ще идеш при родителите на момичето, ще поискаш прошка, и пред тях тайно ще се сгодите. А като стъпите двамката на краката си, и сватба ще вдигнете! А сега вземи една каруца да си натовариш багажа и ей на този адрес ще идеш — аз съм уредил работата. Защото моята Кераца не иска очите ти да гледа повече. Пък и от Калинка е неудобно! — Той му подаде листчето с адреса, извади цигарите си, въздъхна и запуши.

Когато Юлиян беше сложил вече ръка върху дръжката на вратата, той подвикна подире му:

— Пари имаш ли за каруцата?

— Ще намеря! — отвърна Юлиян.

Юлиян щеше да остане в Н още 3–4 месеца, после му предстоеше кандидатстудентски изпит в София, за да постъпи в МЕИ. Затова новата му квартира имаше временен характер — стара дъсчена барака, преградена на две половини, едната беше заключена с ръждясал старовремски катинар и навярно служеше за склад. Тази барака се намираше в дъното на занемарена ябълкова градина, в южната окрайнина на града, близо до пътя, който водеше за н-ската гара.

Лили дойде с две свои съкласнички да му помогне в подреждането на новата квартира. Като видяха окаяната обстановка — глинения под, пролуките, дето зееха между дъските, и увисналата от тавана крушка, момичетата се смутиха, а Лили с мъка преглътна сълзите си. Тя се чувствуваше дълбоко виновна за бедата, сполетяла любимия й.

Когато момичетата си отидоха, Юлиян разказа на Лили за съветите на бай Трифона.

— Не знам! — каза колебливо Лили.

— Както искаш! — повдигна рамене Юлиян. После се наведе, целуна очите й, които бяха започнали да се пълнят със сълзи, и я притисна до гърдите си. — Ако питаш мен — рече той, — тайните годявки не са ми по вкуса.

— Тогава да не предприемаме нищо! — Лили се наведе, откъсна стръкче трева и започна да я мачка между пръстите си.

— Добре! — каза Юлиян. — Съгласен съм на всичко, само неприятности да нямаш!

Влязоха в бараката.

Свечеряваше. Занемарената ябълкова градина потъна в някакъв унил сивосинкав здрач.

Всичко вървеше като «по ноти», поне на Юлиян се струваше така. Той нито знаеше, нито се интересуваше да узнае как «Касиопея» възприема зачестилите закъснения на дъщеря си, нито му идеше наум отново да заприказва или поне да помисли за бъдещето на отношенията си с Лили. Ако през тия най-щастливи и безгрижни за него времена Лили му беше предложила да се оженят, той нямаше да възрази в никакъв случай. Но Лили, за разлика от мнозинството свои посестрими мълчеше по този «въпрос», чакаше, от деликатност навярно, той да го повдигне. Но той й разказваше легенди за небесните съзвездия, за възможностите на математиката да прониква в неизвестното и да разкрива безпогрешно истината за света. Само за нейната малка истина не се сещаше, но даваше ли й сърце да му се сърди!

Като ровеше веднъж из вещите си, той случайно откри онази голяма златна пендара на кюмюрджийката, която наскоро му беше харизал баща му, когато го обявиха за абитуриент. Той занесе тази пендара на златар и му заръча да направи от нея венчална халка, като изпише от вътрешната й страна името му.

Един съботен следобед през юни двамата излязоха да се разходят извън града, стигнаха лозята и се изкачиха на хълма, дето наднича над тях. Юлиян взе лявата ръка на Лили, целуна я и постави на средния й пръст своята златна халка. Лили едва не припадна от изненада, после се хвърли на шията му, целуваше го и плачеше от щастие едновременно и все повтаряше една и съща думичка: «Мой, мой!» Накрая се успокои и очаквайки Юлиян да заговори най-после по онзи «въпрос», скри халката в пазвата си и щастливо въздъхна.

Но Юлиян не й заговори по «онзи» въпрос. Той каза на Лили, че иска да й покаже зодиакалните съзвездия — от заобленото било на този баир те се наблюдавали най-добре.

— Виждаш ли онзи поразкривен четириъгълник над южния хоризонт — посочи й Юлиян, — това е съзвездието Девица. Персефона, дъщеря на Деметра, богинята на плодородието, била насила грабната за жена от подземния цар Хадес. Разгневена, Деметра наказала земята със суша, която нямала край. Изсъхнали градини, изгоряла тревата, почернели нивите. Настъпил глад. За да спаси човечеството от затриване, Зевс заповядал на Хадес да пуска Персефона при майка си през пролетта, лятото и есента, а през зимата да я държи при себе си. Затова през пролетта Деметра дарявала земята с цветя, през лятото с жито, а през есента с грозде и плодове. През зимата, когато Персефона спала с Хадес, Деметра изпращала на земята само люти виелици и снегове… Харесва ли ти легендата? — попита я той.

— Чудна е! — отговори Лили, но не се усмихна, както правеше друг път.

На слизане от хълма тя се подхлъзна, падна и си навехна лошо кръста. Юлиян я свали до града почти на ръце.

Две седмици Лили лежа в градската болница, а когато излезе, ходеше малко превита и се подпираше с бастун. Юлиян не дочака да се изправи, получи дипломата си и замина спешно за Горно Ряхово, майка му беше се разболяла, настояваше да го види час по-скоро.

След месец се завърна в Н, за да прибере багажа си. Лили беше се разхубавила на лице, но продължаваше да ходи превита, подпираше се с бастун и дори леко провлачаше десния си крак. Противоречиви чувства изпита Юлиян при вида й, някое време стоеше почти объркан и не знаеше какво да предприеме. Радваше й се, жалеше я и с изумление се вслушваше в себе си: с някаква светкавична бързина предишната му любов се сгромолясваше в душата му и на мястото й се появяваше друга любов, но лишена от страст и пропита с болезнено състрадание. Пареща буца застана в гърлото му, в очите му засмъдя. Все пак, макар и изпреварил в някои отношения възрастта си, той не беше прекрачил още прага на 20-тях си години.

А тя беше една малка, но вече зряла жена, затова мигновено се досети за промяната, която ставаше в чувствата му, пребледня и на лицето й сякаш легна гъста сянка, стопи се лазурният блясък на очите й, а по челото й изби студена пот.

— Не си губи времето с мен — каза Лили, — ами върви да си стягаш багажа. Аз бих дошла да ти помогна на драго сърце, но нали виждаш — малките й пухкави устни се изкривиха, — особена полза няма да имаш от мен. Само ще ти преча!

Юлиян й каза, че няма да се помръдне от мястото си, ако не дойде с него, и тя, уж от страх да не слънчаса, прие. По пътя, като я гледаше с колко мъка се движи, той се прокле поне сто пъти, задето беше настоявал да му гостува, а когато пристигнаха, обхвана го отчаяние, защото нямаше сили да се преструва. Подаде й стол, сложи възглавничка зад гърба й, да й бъде по-удобно, и като осъден седна до нея. Сложи ръката си върху нейната и кротко я погали.