Кутия за енфие

— Какво ново към вас? — запита Димов.

— Дребни работи.

— Наистина ли са дребни?

— Не знам! — усмихна се Ралчев. — Но след твоите международни подвизи ще ти се видят като мухи.

Навън ги чакаше служебна кола. Докато пътуваха към града, Димов успя да разкаже в по-общ вид всичко, което се беше случило. И, разбира се, веднага заваляха въпросите.

— Да оставим нещо и за довечера — отвърна Димов. — Ако ме поканиш на гости, разбира се.

— С удоволствие, шефе… Но кажи ми поне как ти хрумна тая чудесна мисъл?

— Каква мисъл?

— Ами че Периа и Кулон са пристигнали в София с разменени самоличности.

— Нищо не ми е хрумнало! — отвърна сериозно Димов.

— Как така нищо?… Та ти ми каза това свое предположение още преди да тръгнеш за Париж.

— Не беше съвсем предположение. Впрочем, навярно би ти хрумнало и на тебе, ако беше прочел по-внимателно медицинската експертиза.

— Та аз я четох.

— И нищо ли не ти направи впечатление?

— Направиха ми впечатление много работи. Но откъде да стигна до такъв извод?

— Ами там пишеше, че в стомаха на убития са били намерени остатъци от силен алкохол. Навярно уиски. А и знаеш много добре, че в хотела пътникът, записан с името на Периа, е пил само бира.

Ралчев мълчеше поразен. Но като видя разочарованото му лице, Димов побърза да каже:

— Разбира се, тоя факт не беше никакво доказателство. Нищо не е пречело убитият да е пил уиски преди това. В самолета например. Едно хрумване все още не е нищо, макар че всяко хрумване трябва грижливо да се проверява. Аз достигнах до тая истина постепенно, ден след ден и факт след факт.

— Точно така! — оживи се отново Ралчев.

Едва сега Димов се усмихна.

— Всъщност така протече цялото следствие — завърши той. — След много грешки и много колебания. Важното е веднаж човек да улови здравата и вярна нишка… И не случайно нашият учител е казал, че всяко познание е безкрайно приближаване към истината.

Пред очите им вече блестяха скромните светлини на София.

Информация за текста

© 1981 Павел Вежинов

Сканиране, разпознаване и редакция: goblin, 2007

Публикация:

КУТИЯ ЗА ЕНФИЕ

Павел Вежинов

Военно издателство

София, 1981

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2800]

Последна редакция: 2007-04-18 13:18:31