Без шанс за разпознаване

— Обещай ми, Дафи. Никакви глупави постъпки повече.

— Добре, да изчакаме — кимна тя с неохота. — Ти обаче няма да успееш да го извадиш от онзи микробус. И затова по-добре да действаме сега.

Погледът й стана умолителен. „Вслушай се“, каза мислено тя.

Но Болд се гмурна в тъмното.

Чакайки да я осени прозрението какво да се направи, Дафи приседна на паважа, подпря брадичка върху коленете си, притаила се в нишата. Болд я подмина и тя буквално попи излъчената от него мисъл, че не го е послушала и е отишла отново при гаража на Гарман.

— Тук съм — прошепна тя.

Той я улови за ръката, издърпа я нагоре и я поведе към другия край на офиса, където можеха да разговарят на по-висок глас.

— Велосипедът още е там — информира той мрачно. — Вече сме петима — двама са заели позиция от северна страна — каза й, сочейки натам — и един в южна. Пратих Ричардсън ей на онова хълмче — и го посочи, намираше се на доста разстояние от складовете, — да наблюдава склада на Гарман с бинокъл. Ще ми се обади по пейджъра, ако има раздвижване.

— Той ще остане цялата нощ тук — предположи Дафи.

— Да — съгласи се Болд. — До сутринта. — След което реши да й вдъхне малко самочувствие. — Представлението в автомивката свърши работа. Ти спаси нечий живот.

— И изложих друг на риск — вметна тя, имайки предвид Бен.

— Ако простреляме гумата му — продължи той, разсъждавайки на глас — или я спукаме, ще го принудим да излезе от микробуса. Но ако улучим самия микробус, или пък микробусът се преобърне в канавката или помете колите около себе си — ще причиним трагедия. Ако заподозре какво му готвим, кой знае какво може да предприеме… Не ми се вярва да капитулира и да се предаде.

— Не и докато е тук — каза тя, сочейки към оградата. — Сега е времето да предприемем нещо, Лу. — Искаше да направи последен опит, тъй като вярваше, че е права — щеше да увещава Гарман с подходящи думи и щеше да успее да го убеди. — Главният ни коз ще е баща му — обясни тя. — Довеждаме Стивън Гарман тук и го изправяме пред вратата на онзи склад. Синът върши всичко това, за да докаже нещо на своя баща, Лу. Те и двамата мразят майката. Джони Гарман нито за момент не е вземал страната на майка си. Ако вярваме на съпруга, а няма причина да не му вярваме, че тя е правила секс с непознати редовно, понякога в присъствието на сина си — възможно е даже да го е принуждавала и той да върши същото. Джони Гарман се е заловил със своеобразно противоборство с баща си — иска да му покаже, че може да направи това, което баща му не е успял да направи — да убие майката. Да я изпепели до неузнаваемост. Ако доведем Стивън Гарман, Джони ще излезе от склада си.

— Той е арестуван — напомни й Болд. — Никой, освен сапьорската група няма да се приближи до склада му, и то преди Джони Гарман да се е отдалечил поне на километър оттук. Този вариант не ни върши работа — директно отказа Болд. — Трябва да се съсредоточим единствено върху проблема как да го изкараме извън микробуса.

Обзеха я разнородни емоции — съзнаваше, че тя държи ключа към отговора на този въпрос, съзнаваше в същото време и че Болд, по някаква неведома причина, се чувстваше задължен да намали до минимум риска за участниците в тази акция. Не би могла да го вини, а й се искаше да направи точно това.

— Трябва да се съсредоточим върху Гарман и микробуса му, Дафи. Ти ме попита какво бих направил, ако Майлс е там. Знам, че ако Майлс беше напуснал този склад гараж, намирайки се във вътрешността на микробус, съдържащ гориво с такава унищожителна сила, щях да искам Гарман да се отдалечи поне на километър от него.

Настъпилата тишина изведнъж се пропука от шума на снишил се самолет над главите им. Имаше чувството, че земята се е разтресла. Помисли си отново за атака на склада — биха могли да се възползват от оглушаващия шум на самолета, за да пристъпят към акция. После си представи Бен, обхванат от огнен ад, издигащ се на хиляди метри във въздуха. Ако планът й пропаднеше, дали някога щеше да успее да се измъкне от чувството за вина? В същия миг се запита и как Болд можеше да живее така — под натиска да взема такива важни решения. И взе решението начаса: щеше да го подкрепи.

— Можем да го изкараме извън микробуса — изрече тя гордо, окончателно отказвайки се от своя в полза на неговия план, готова да сподели с Болд прозрението си как точно да стане това.

На лицето му се изписа едновременно вълнение и съмнение. Той също беше дълбал в мислите си какво би могло да се направи, но нищо не му беше дошло наум.

На което тя отговори с една-единствена дума:

— Огън. — След което веднага поясни: — Единственото, на което Джони Гарман не може да устои, е огънят.

72.

В часовете между два и пет сутринта шестдесет и седем патрулни полицая от седем полицейски участъка и двадесет и четирима пожарникари заедно с четирима пожарни инспектори от експертната група към градския съд бяха организирани в своеобразно специализирано звено, чиято единствена мисия беше да запали и опожари до основи изоставен магазин и да отклони трафика на юг от Международния квартал, така че да минава покрай пожара. Това включваше и инсценирането на автомобилна катастрофа, разполагането на бригада по поддръжка на пътищата и на около шестдесетина яркорозови конуса.

Магазинът беше сред седемнадесетте обявени за разрушаване сгради, някои от които бяха предложени на градската управа — в замяна на данъчни облекчения — за тренировки на пожарникарите.

На лейтенант Фил Шосвиц всичко това беше причинило киселини в стомаха и пристъпи на ярост. Още в мига, когато Болд беше предложил операцията, лейтенантът отказа, настоявайки, че сержантът трябва да получи потвърждение за личността на притежателя на склада. Това спречкване се случи в два и двадесет рано сутринта, след което Болд, следвайки указанията на притежателя на складовата база, влезе в офиса на „Складирай тек“, блокира електронната защита и получи потвърждение, не само че Джони Бабкок — или Гарман — е клиент, но и наемател на склад номер триста и единадесет, същия този склад, от вътрешността на който бяха видели да се процежда светлина и бяха чули говора, приличен на съскане. В същия този склад беше станало тъмно в един и петнадесет, но вратата не се беше отворила и никой не беше излизал от него. В тази част на нощта седем чифта очи и видеокамера, разработена за денонощно следене с инфрачервени лъчи, наблюдаваха участък номер три, както беше търговското наименование на тази редица със складове.

Болд нито за миг не се беше почувствал изморен. Даже напротив, налагаше се сам себе си да усмирява, да намалява скоростта и енергичността си в няколко случая, за да бъде добре разбран. Близо стотината участници в получилата и название операция „Ад“ бяха като оркестранти, дирижирани от неговата палка. Нийл Бейън и Сидни Фидлър бяха първи цигулки, тъй като само Бейън и Фидлър проумяваха мероприятието от гледна точка и на пожарникарската, и на полицейската работа. Шосвиц, Бейън, Фидлър, двама от инспекторите към експертната група, един от специализираното звено по палежите към ФБР на име Байрънт, трима специални агенти на ФБР, двама диспечери — на сцената на заседателната зала в регионална дирекция на ФБР — Сиатъл, чиито комуникационни възможности правеха всичко друго да изглежда като джудже пред великан. Десетки радиостанции и мобифони бяха прикачени към централния диспечерски пункт, чиято координация осигуряваше сформирания екип.

Къщата на Сантори беше поставена под пълно наблюдение. Част от спасителния отряд беше получила нареждане да залови Гарман, при положение че той не се хванеше на уловката със запаления магазин. След като подсигуриха всичко нужно за тази така наречена финална точка на операцията, от полицията наблегнаха на осигуряване на пълно покритие на маршрута на Гарман. Към шест часа сутринта вече имаше полицаи и федерални агенти в ролята на телефонни техници, обикновени минувачи, строителни работници, боклукчии, членове на групи за топографски замервания, разносвачи на най-различни по вид стоки и редица други работници, чиито занимания протичаха основно на открито. Всяка по-голяма пресечка в отсечката между шосето, водещо към летището, и къщата на Сантори беше дала убежище на групи въоръжени полицаи или агенти. Така операцията като че пресъздаде виртуалната реалност на видеоигрите с Джони Гарман в ролята на основната мишена на ударите.