Пазителят на монетния двор

В единадесет часа бях там и се представих. Прие ме прислужник и ме въведе в стая със запалена камина. Нютон седеше на червено кресло с червена възглавничка и четеше подвързан в червен марокен книга. Не си беше сложил перука и видях, че косата му е посивяла, но няма изкуствени зъби и изглежда добре за човек на неговата възраст. Беше облечен в тъмночервен мъхнат халат с позлатени копчета и си спомням, че на врата му имаше пъпка или нещо подобно, което го дразнеше. Всичко в стаята беше червено, сякаш там лежеше жертва на едрата шарка, защото казваха, че цветът изсмуква инфекцията. Помещението беше добре обзаведено. На червените стени бяха окачени няколко пейзажа, а в ъгъла до прозореца имаше изящен глобус, като че ли стаята беше вселената, а Нютон — богът в нея, защото ми се видя изключително мъдър човек. Носът му беше крив като мост над река Тибър, а очите му, които бяха спокойни, докато си почиваше, ставаха проницателни като кинжал веднага щом челото му се свъсеше от съсредоточеност, когато мислеше или му зададях въпрос. Устата му изглеждаше капризна, сякаш му липсваше апетит или чувство за хумор, а брадичката с трапчинка в средата беше сякаш разполовена. Говореше с акцент и погрешно бих предположил, че е от Норфък, ако не знаех, че е от Линкълншър, защото беше роден близо до Грантам. В деня, когато се запознахме, до петдесет и четвъртия му рожден ден оставаше месец и нещо.

— Не ми е присъщо да говоря за неща извън работата ми — каза той. — Затова, позволете ми да пристъпя направо към въпроса, господин Елис. Когато станах Пазител на Монетния двор на Негово величество, не предполагах, че ще се занимавам с разследване, преследване и наказване на фалшификатори и обрезвачи на монети. След като обаче разбрах това, написах писмо до съвета, отговарящ за държавната хазна, обясних, че тези въпроси са от компетенцията на министъра на правосъдието, и помолих, ако е възможно, да ме освободят от това задължение. Тяхна светлост пожелаха да не променят нещата, така че се налага да изпълнявам задълженията си. Всъщност превърнах въпроса в личен кръстоносен поход, защото ако сеченето на новите монети не успее, опасявам се, че ще загубим войната с французите и кралството ще бъде опропастено. Господ ми е свидетел, че от шест месеца изпълнявам дълга си. Но разобличаването на мошениците е трудно, тъй като са много, и установих, че отчаяно се нуждая от служител, който да ми помага. Не желая обаче раболепен подлец. Един Господ знае дали няма да се стигне до безредици, дали няма да се сблъскаме с насилие, защото фалшифицирането на монети се смята за държавна измяна и се наказва с цялата тежест на закона, а негодниците са отчаяна пасмина. Изглеждате сърцат и въодушевен млад мъж, господине. Но, говорете и се представете.

— Смятам, че трябва да ви кажа нещо във връзка с образованието си, сър — нервно започнах аз, защото Нютон говореше като баща ми, който винаги очакваше най-лошото от мен и обикновено не оставаше разочарован. — Учил съм право в Оксфорд.

— Добре, добре — нетърпеливо каза той. — По всяка вероятност ще се наложи да пишете бързо. Измамниците са обиграни разказвачи и те заливат с такова количество показания, че човек трябва да има три ръце. Но не бъдете тъй скромен, млади господине. Какво умеете да правите?

Замислих се какви други способности притежавам. И тъй като не можех да намеря думи и нямаше с какво още да се представя, започнах да правя гримаси, да клатя глава, да вдигам рамене и да се потя, сякаш бях в турска баня.

— Хайде, господине — настоя Нютон. — Не сте ли пронизвал някого с рапирата си?

— Да, сър — измънках аз, ядосан на брат си, че му е съобщил този неудобен факт, защото кой друг можеше да му го е казал?

— Отлично. — Той чукна веднъж по масата, сякаш отбелязваше резултат. — При това виждам, че имате точен мерник. — Съзирайки озадачеността ми, Нютон добави: — Онова на дясната ви ръка не е ли от изгаряне с барут?

— Да, сър. Имате право. Стрелям относително добре с късоцевна пушка и пистолет.

— Но съм убеден, че сте по-добър с пистолета.

— Брат ми ли ви го каза?

— Не, господин Елис, ръката ви. Късоцевната пушка би оставила белег на ръката и лицето ви, а пищовът само върху опакото на ръката, и това ме наведе на мисълта, че по-често използвате пищов.

— Хубав номер, сър. Надцакахте ме.

— Знам и други. Несъмнено ще се наложи да посетим много бордеи, където очевидната ви слабост към дамите би била предимство. Жените може да споделят с вас неща, които да откажат на моите стари уши. Надявам се, че влечението ви към тъмнокосата жена, с която неотдавна сте били, може да ни позволи да прибегнем до военни хитрости и да получим информация. Вероятно тя ви е донесла ейл4 с аромат на хвойна.

— И ако това не е Пам! — издадох се аз, изумен от думите му, защото наистина бях прегръщал девойка с тъмнокестеняви коси сутринта на закуска в местната пивница. — Как разбрахте, че е тъмнокоса? И че съм пил ейл с хвойна?

— От дългия тъмен косъм, който украсява хубавата ви сърмена жилетка — обясни Нютон. — Косъмът показва цвета на косите й, така както думите ви издават, че сте запознат с играта на карти. И това ще ни потрябва. А също и човек, който обича да си пийва. Ако не греша, маншетите ви са изцапани с червено вино. Снощи несъмнено сте пили доста и затова сутринта ви е било малко лошо и сте се нуждаели от хвойнов ейл, за да се съвземете. Острият мирис на ейл в дъха ви не може да се сбърка с нищо друго.

Чух се да ахвам от изумление, че толкова много неща са очевидни за него, сякаш вижда какво става в съзнанието ми и чете мислите ми.

— Изкарахте ме развратник и пияница, достоен за бесилото — възразих аз. — Не знам какво да кажа. Дълбоко съм наскърбен.

— Моля ви, господин Елис, не го приемайте толкова навътре. Двамата с вас ще имаме взимане-даване с изметта на града. Работата в Монетния двор изисква да имам служител, който познава Лондон. И тъй като случаят е такъв, за да не ви измъчвам повече, длъжността е ваша, стига да я искате. Заплатата не е голяма. Само шестдесет фунта годишно като начало. Това не ми се нрави, защото признавам, много се опасявам, че подходящият човек няма да пожелае да работи за толкова пари и ще се посрамя, тъй като няма да смогна да изпълнявам задълженията си поради липса на помощник, от какъвто отчаяно се нуждая. Реших да предложа на моя служител къщата на Пазителя на Монетния двор в Тауър, заедно с всички привилегии, свързани с живота там.

— Много щедро от ваша страна, сър — рекох аз и се ухилих като идиот.

Това беше повече, отколкото очаквах. Откакто бях напуснал Грейс Ин, живеех на квартира на Кинг Стрийт, Уестминстър, но кварталът беше бедняшки и сърцето ми радостно подскочи при мисълта, че ще се разполагам в цяла къща, още повече на територията на Лондонската крепост, защото там човек можеше да не плаща наем.

— Откакто през април дойдох в Монетния двор, живях там, преди да се преместя на Джърмин Стрийт през август. Истината е, че в Монетния двор е много шумно. Въртящите се преси работят денонощно и след спокойствието и тишината в Кембридж не издържах на врявата. Вие обаче сте млад и от личен опит знам, че младите имат по-голяма поносимост към шума, отколкото старите. Освен това очаквам през декември племенницата ми да дойде да живее при мен, а Монетният двор е мръсно и нездравословно място, пълно с грубияни, и въздухът е толкова зловонен, че съм твърдо решен да не живея там. Какво ще кажете, господине? Къщата е малка и хубава. Има и градина.

Цяла къща с градина! Това вече беше твърде много. Въпреки всичко изпитах желание да поискам още. Споменах, че невежеството беше започнало да ми тежи. В изражението и поведението на Нютон имаше нещо, което ме накара да мисля, че може да науча много от него. И реших да превърна това в условие. Завладя ме мисълта, че ако познаваш начина на мислене на човек, разгадал толкова много научни и философски тайни, би означавало да познаваш Божията промисъл — интересна промяна от начина на мислене на проститутките и картоиграчите.

4

Питие, приготвено от малц, хмел и мая, подобно на бира, но с бърза ферментация. — Б.пр.