Страница 10 из 68
— Истина е, кълна се в Божите курви — настоя Амброуз. Той беше едър мъж и говореше като каруцар. Устата му се изкривяваше на една страна, докато приказваше.
— Седнете — рекох му аз и леко го бутнах.
— Не — изръмжа той. Устните му се изкривиха от омраза. — Защо да го правя?
— Защото сте пиян, господин Амброуз — отвърнах аз и го бутнах още по-назад, защото заканително сочеше Нютон. — И се държите неуместно.
— Пазете се, докторе — продължи Амброуз, протягайки врат над рамото ми. — В Тауър умират хора.
— Мисля, че ни дотегнахте, Джонатан Амброуз — обади се собственикът.
В същия миг Амброуз замахна към главата ми. Лесно отбегнах удара, но реших да му го върна за дързостта и го фраснах с юмрук по устата. Не бях много добър в юмручните схватки, но господин Амброуз падна върху масата пред господин Туисълтън и това ми спечели одобрителните възгласи на мъжете в „Каменната кухня“, сякаш бяхме на арената за борба между кучета и мечка в Саутуърк. Собственикът се залови с улеснената задача да изхвърли господин Амброуз от пивницата, а аз помогнах на господин Туисълтън да събере листовете си от пода, макар че на тях нямаше нищо, освен някаква бъркотия от букви, сякаш надраскани от дете.
— Може би е по-добре и ние да си вървим — рече Нютон и стана.
— Съжалявам, господа — каза собственикът. — Отсега нататък на господин Амброуз ще му бъде забранено да влиза тук.
— Мисля, че ако на всеки трезвен човек в Тауър търсите отговорност за глупостите, които е говорил, когато се напие, скоро ще останете без клиенти, господин Алът. Затова, нека да не говорим за забрани и да забравим случилото се. Ето ви пет шилинга да почерпите всички тук.
— Много сте щедър, сър.
Двамата с Нютон излязохме от „Каменната кухня“.
Не видяхме господин Амброуз и моят господар въздъхна с усмивка.
— Вие сте полезен човек, Елис. Виждам, че съм направил правилния избор. Същински Хектор!
— Нищо работа — отвърнах аз, следвайки го по Уотър Лейн. — Трябваше да му дам урок. Радвам се, че го направих. Той ви заплаши, сър.
— Не, не — възрази Нютон. — Господин Амброуз ме предупреди. Това е нещо съвсем различно.
Вместо да продължим към Монетния двор, ние тръгнахме покрай южната стена на Бялата кула, най-затънтеният и стар район на Лондонската крепост, към сградата Колдхарбър и музея, където се съхраняваше великолепна колекция от облечени в брони ездачи, изобразяващи английските крале, и галерия с различни инструменти за изтезания и екзекуции. Нютон искаше да разгледа зловещите механизми и уреди.
Не бях виждал диба10, но, разбира се, бях чувал разкази за приложението й, и потреперих, докато я гледах. Не беше трудно да си представя, че съм завързан в двата срещуположни края и ме разпъват като злочеста жертва на Светата инквизиция. Надписът на стената гласеше, че инструментите са взети от пленен кораб на Испанската армада и са били предназначени да принуждават англичаните да стават римокатолици.
— Господ да благослови сър Франсис Дрейк — измърморих аз. — Инак досега дибата щеше да направи всички ни поддръжници на папата.
— Не обичам католиците — рече Нютон, — но помнете ми думата, че Рим не може да научи англичаните на нищо по въпроса за жестокостта.
— Но дибата не се ли използва все още в Испания?
— Може и да е така — съгласи се той. — И това би обяснило защо в онази страна се твори толкова малко наука. Един Господ знае колко големи учени са прекратили изследванията си, когато Галилей, най-великият ум на столетието, е бил осъден като еретик. Но не сме дошли да видим дибата, а този по-леснопреносим уред за изтезания, с който, ако не греша, преди шест месеца е бил измъчван клетият Мейси.
Нютон посочи странен метален инструмент с човешки ръст, оформен като ключалка, с дупки с вериги за главата, ръцете и краката. Той се наведе и издуха тънкия слой прах от предмета и после направи същото с гредата на дибата, вдигайки облак от прахоляк.
— Забележете колко по-малко прашен е този уред за изтезания от дибата.
Нютон извади от джоба си лупата, която понякога използваше за четене, и разгледа черната метална повърхност на механизма.
— Но какво е това? — попитах аз. — Не мога да проумея за какво служи.
— Нарича се „Щерката на Скавинджър“. Известен е и като „вериги“ или „окови“ и е изобретен от бившия кралски наместник на Лондонската крепост Тауър. Действа по обратния начин на дибата. Дибата разтяга човека, а „Щерката на Скавинджър“ свива човека на кълбо и натрошава костите му с натиска си. Това мъчение е по-страшно и болезнено от дибата и в повечето случаи гръдният кош се пръсва и бързо настъпва смърт. Освен това е много по-лесно преносим от дибата и може да бъде занесен при затворника, вместо той да ходи при него.
— И вие смятате, че клетият Мейси е умрял по този начин?
— Да. Нараняванията му са съвместими с факта, че уредът е бил употребен преди няколко месеца.
Ножът на господин Осбърн беше в Нютон, който го използва, за да изстърже нещо от оковите върху лист хартия, и ми го показа.
— Ако не греша, това е засъхнала кръв. Но по-късно ще я изследвам под микроскоп.
— Имате микроскоп?! Не съм гледал под микроскоп — признах аз.
— Тогава сте за завиждане. Първата гледка на природно явление под микроскоп е поразителна.
— Ако сте прав и това е кръв, тогава Джордж Мейси е знаел някаква информация, която други отчаяно са се опитвали да научат, защото инак нямаше да го изтезават тъй жестоко.
— Служителите на Монетния двор винаги знаят някакви тайни. И се осмелявам да твърдя, че няма човек от тях, включително и Мейси, който не би ги издал за няколко гвинеи. Не, повече се изкушавам да направя извода, че Мейси е бил измъчван, за да изтръгнат някаква информация от него, с която той не е разполагал, защото инак нетърпимата болка, причинявана от този уред, със сигурност би го убедила да проговори много по-рано, преди да получи смъртоносни наранявания.
— Каква ужасна мисъл. Да бъдеш изтезаван за информация, която знаеш, е неприятно, но колко по-лошо е, когато няма какво да издадеш?
— Инстинктът за самосъхранение ви прави двойно по-голяма чест — отбеляза Нютон, сгъна листа със засъхналата кръв и се усмихна мрачно. — Това ме убеди, че не трябва да ви отправям друго предупреждение да не говорите по този въпрос. Убиецът на Джордж Мейси несъмнено ще ни пререже гърлата с лекота, с каквато другите кълцат краставици. Елате, да излезем оттук, за да не ни види някой и да се притесни от близостта ни до уреда за изтезания.
Щом напуснахме галерията, Нютон изрази желание да посети дома ми и да използва микроскопа, който щял да помогне на нашето разследване. Пред вратата на къщата на Пазителя заварихме господин Кенеди, друг доносник на Монетния двор, и двама джентълмени, които не познавах.
Господин Кенеди беше страховит на вид човек, защото имаше изкуствен нос от сребро, за да прикрие зеещите дупки на ноздрите му. Твърдеше, че е загубил носа си при нещастен случай, но мнозина смятаха, че злополуката е станала в половите органи на блудница. Тази характерна особеност придаваше на господин Кенеди бандитски облик и му позволяваше да общува с някои от най-големите престъпници в Лондон. Той получи шилинг от единия джентълмен като отплата, че ги е довел при Нютон, и се оттегли, оставяйки ги да се представят сами. Заговори по-високият, който беше по-възрастен и не толкова издокаран от двамата.
— Сър — рече той и се поклони изискано, — за мен е чест да се запозная с вас. Името ми е Кристофър Лав. Вероятно сте чели труда ми за обучението по химия в университета в Лайден?
— Съжалявам, не съм имал удоволствието — грубо отвърна Нютон, защото не обичаше да го търсят нови ученици, докато е зает с делата на Монетния двор.
— Няма значение — каза доктор Лав. — Това е граф Гаетано от Италия, превъзходен алхимик и виден философ в родината си. Извършил е чудеса в тайното изкуство.
10
диба — приспособление за изтезаване чрез разпъване