Страница 70 из 79
Когато накрая всичко бе завършено, застанах сам в скромната гробница на Танус, където седеше да прекара цяла вечност, и внезапно изпитах гняв, че не мога да сторя нищо повече. В моите очи той бе по-велик от всеки фараон с двойна корона на главата си. Тази корона можеше да бъде и негова, но той я отблъсна.
Тогава за пръв път една мисъл проблесна в главата ми. Бях толкова ядосан, че я отхвърлих. Бе държавна измяна, оскърбление в очите на хората и боговете.
Обаче през следващите седмици мисълта продължаваше да ме измъчва. Дължах много повече на Танус, отколкото на фараона. Дори да бях осъден на гибел, цената ми се струваше справедлива. Той ми бе дал много повече през изминалите години.
Не можех да се справя сам. Нуждаех се от помощ, но към кого можех да се обърна? Не можех да привлека нито царица Лострис, нито принца. Господарката бе свързана с клетвата, която бе дала, а Мемнон не знаеше кой от двамата мъже бе истинският му баща. Не можех да му кажа, без да наруша обещанието си пред Танус.
Накрая остана само един човек, който го бе обичал толкова, колкото и аз. Той не се боеше нито от боговете, нито от хората и притежаваше животинска сила, която ми липсваше.
— В името на Сет! — изръмжа господарят Кратас със смях, когато му разкрих плана си. — Никой, освен теб не би измислил такава интрига. Ти си най-големият жив измамник, Таита, но те обичам за това, че ми даде този последен шанс да изразя почитта си към Танус.
Двамата внимателно обмислихме всичко. Дори изпратих кана вино, подправена с приспивателно, на стражата при трюма на „Дъхът на Хор“.
Когато Кратас и аз най-после се изправихме пред двата ковчега, решителността ме напусна. Усещах как фараон Мамос ме наблюдава от сенките и неговият опасен дух ще ме преследва през дните на моя живот, търсейки отмъщение за това светотатство.
Големият измамник Кратас нямаше такива угризения, той се захвана за работа така решително, че се наложи няколко пъти да го предупреждавам да не вдига шум, докато отмествахме златните капаци на царския ковчег и вадехме мумията на фараона.
Танус бе по-едър от фараона, но за щастие тези, които бяха изработили ковчега, бяха оставили място, а тялото на Танус се бе свило по време на балсамирането. Дори при това положение се наложи да развием малко от ленените бинтове, с които бе обвит, за да го наместим във великолепния златен ковчег.
Промърморих извинение към фараон Мамос, докато го пренасяхме в скромния дървен ковчег, изрисуван отвън по подобие на Великия египетски лъв. Попълнихме празните места с ленените бинтове, които бяхме размотали от Танус, преди да запечатаме капака.
Когато дъждовете отминаха и настъпи хладният сезон, господарката заповяда погребалната процесия да тръгне от Кебуи към долината на гробницата.
Първата дивизия колесници бе предвождана от Мемнон, следваха я петдесет коли, пълни с погребалните съкровища на фараон Мамос. Вдовицата, царица Лострис, бе седнала в колесницата, в която се намираше златният ковчег. Радвах се, че на това последно пътуване тя е в компанията на мъжа, когото бе обичала. Забелязах неколкократно да извръща поглед към края на кервана, който бе дълъг няколко мили.
Колата в края на колоната носеше лекия дървен ковчег, следван от полк шилуки. Техните великолепни гласове стигаха чак до нас и бях сигурен, че Танус ги чува.
Когато накрая пристигнахме в долината, златният ковчег бе поставен долу в молитвения дом пред входа на царската гробница. Лененият покрив на палатката бе украсен с текстове и картини от „Книга на мъртвите“.
Тук щяха да се състоят две отделни погребения. Първото щеше да е по-малко, това на Великия египетски лъв. Второто щеше да бъде внушителното царско погребение.
Така на третия ден след пристигането ни в долината дървеният ковчег бе положен в гробницата, подготвена за Танус. Тъй като бог Хор бе покровител на Танус, неговите жреци осветиха гробницата. След церемонията тя бе запечатана.
През времето на ритуала господарката прикриваше мъката си и показа само благоприлична печал към своя верен служител, въпреки че душата и се разкъсваше от скръб.
През цялата нощ долината се огласяше от монотонните песни на шилуките, които бяха превърнали Танус в свой бог. От този ден нататък те влизаха в битка с неговото име на уста.
Десет дни след първото погребение златният ковчег бе положен на дървена шейна и бе изтеглен до огромната царска гробница. Триста роби бяха необходими да издърпат ковчега през проходите. Бях проектирал гробницата така прецизно, че между ковчега и стените имаше само една ръка разстояние, както и от капака до каменния таван.
За да осуетя всички опити на бъдещи крадци и други, които биха осквернили царската гробница, бях построил лабиринт от тунели под планината. От входа в скалата широк проход водеше направо до внушителна погребална зала, украсена с прекрасни стенописи. В нея бях оставил празен гранитен саркофаг, капакът на който бе захвърлен встрани. Първият грабител, който влезеше тук, щеше да повярва, че преди него някой друг е обрал гробницата.
Всъщност имаше друг тунел, водещ надясно от главния вход. Отворът му бе прикрит като хранилище за погребално съкровище. Ковчегът трябваше да бъде обърнат, за да може да влезе в този втори коридор. От там се влизаше в лабиринта от фалшиви проходи и погребални зали, всеки от тях по-объркан и лъкатушещ от предишния.
Имаше четири погребални камери, но три щяха да останат завинаги празни. Съществуваха три тайни врати и две вертикални шахти. Ковчегът трябваше да бъде издигнат нагоре по една от тях, а сетне спуснат по другата.
Изминаха петнадесет дни, докато ковчегът бъде пренесен през лабиринта и накрая положен във вечното му жилище. Покривът и стените на тази гробница бяха изрисувани с цялото майсторство, с което боговете ме бяха дарили. Нямаше място, което да не блести от цветове и движение. От централната зала се откриваха проходите за петте хранилища. В тях бе поставено съкровището, което фараон Мамос бе натрупал през живота си и което едва не разори Египет. Бях спорил с господарката по този въпрос; вместо да бъде погребано в земята, това съкровище можеше да бъде използвано за заплати на армията и за бъдещата битка с хиксосите.
— Съкровището принадлежи на фараона — бе отвърнала тя. — Ние натрупахме друго богатство от злато, роби и слонова кост тук в Куш. Нека божественият Мамос си запази неговото — дала съм клетва за това.
Така на петнадесетия ден златният ковчег бе положен в каменния саркофаг, който бе изсечен от местен камък. Със система от въжета и лостове тежкият капак бе повдигнат и сетне поставен отново на мястото си.
Семейството на фараона, жреците и благородниците влязоха в гробницата да извършат последните ритуали.
Господарката и принцът застанаха при главата на саркофага, а жреците пееха монотонно своите заклинания и тълкувания на „Книга на мъртвите“. Черният пушек от лампите и тълпите в ограниченото пространство скоро направиха въздуха невъзможен за дишане.
На мъждивата жълтеникава светлина видях господарката да пребледнява и на челото й избиха капки пот. Проправих си път до нея и я подхванах точно когато се олюля и припадна. Успях да я хвана, преди да си удари главата в каменния ръб на саркофага.
Изнесохме я навън на носилка. На свежия планински въздух тя се съвзе бързо, но я накарах да лежи през целия ден.
Тази нощ, докато приготвях отварата й от билки, тя лежеше тихо и замислена. След като я изпи прошепна:
— Преживях нещо невероятно. Докато стоях в гробницата на фараона, изведнъж почувствах Танус близо до себе си. Усетих да докосва лицето ми, а гласът му да шепне в ухото ми. Точно тогава припаднах.
— Той винаги ще бъде близо до теб — казах й аз.
— Убедена съм — просто отвърна тя. Сега разбирам, че състоянието й започна да се влошава от деня, в който положихме Танус в гроба му. Бе загубила радостта от живота и желанието да живее.
Върнах се в царската гробница на следващия ден със зидарите и група роби, които да зазидат шахтите и входа и да подготвят съоръженията, които щяха да охраняват погребалната зала.