Страница 65 из 80
— Ама наистина ли си ти, Таита? Чух, че Свраките са те убили край Елефантина.
Тиамат беше представителен мъж на средна възраст с открито, интелигентно лице и остър ум. Преди няколко години го бяха докарали на носилка. Свраките били нападнали и разграбили кервана му. Понеже го сметнали за мъртъв, го оставили да лежи край пътя, където го открили пътуващи търговци. С моя помощ се възстанови, дори успях да спася крака му, започнал да гангренясва. Но оттогава накуцваше.
— Радвам се, че малко преждевременно са те писали мъртъв — засмя се и плесна с ръце.
От къщата излязоха роби, които ми поднесоха чаша студен шербет и табла с фурми и смокини.
Поговорихме си и Тиамат тихо ме попита:
— Може би имаш нужда от нещо? Какво мога да направя за теб? Знаеш, че ти дължа живота си. Моят дом е и твой дом. Всичко, което имам, е твое.
— По царска работа съм — казах му и извадих печата на ястреба изпод туниката си.
— Да, това наистина е печатът на фараона, но нямаше нужда да ми го показваш. Само кажи какво искаш. Нищо не мога да ти откажа.
Изслуша ме, без да ме прекъсва, и когато най-после свърших, повика управителя и пред мен му даде нарежданията си. Преди да го отпрати, отново ме попита:
— Нещо да съм забравил? Има ли друго, което да ти трябва?
— Щедростта ти е безкрайна — уверих го аз. — И все пак, има още нещо, за което ми се ще да те помоля. Би ли ми дал материали за писане.
— Погрижи се в някоя от торбите да бъдат сложени свитъци, мастилница и четчици — обърна се той към управителя и го пусна да си върви.
Останахме да си говорим до среднощ. Тиамат живееше на кръстопътя на най-оживените търговски пътища в Горен Египет и знаеше всички слухове и клюки не само в царството, но и далеч отвъд пределите му. За няколкото часа, прекарани в градината му, научих повече, отколкото за цели месеци в Елефантина.
— Още ли плащаш откуп на Свраките?
Той безпомощно сви рамене.
— След онази история с крака ми имам ли друг избор? Наглостта и лакомията им не знаят граници. Още при напускането на кервана от Сафага трябва да им заплатя четвърт от стойността на стоката, а на връщане от Тива — половината от печалбата. Скоро ще доведат всички до просешка тояга, а пътищата съвсем ще опустеят. Свършено е с търговията по тези земи.
— Как стават плащанията? — попитах. — Кой определя размера им, кой ги събира?
— Имат си шпиони на пристанището. Наблюдават какво разтоварва всяка лодка и при тръгването на кервана от Сафага вече знаят точно какво носи със себе си. Преди още да е стигнал планинските проходи, ще го пресрещне някой от разбойническите главатари, който ще си поиска дължимото.
Отдавна беше минало полунощ, когато Тиамат извика един от робите си да ме отведе в стаята ми.
— Предполагам, че няма да се видим на сутринта — прегърна ме Тиамат. — Сбогом, приятелю. Мисля, че още не съм ти се издължил. Когато и да имаш нужда от мен, не чакай, ами ми прати вест.
Робът ме събуди, преди още да се съмне. В тъмното двамата слязохме на брега. Пред самия риф навътре в морето ме чакаше една от лодките на Тиамат. Щом се качих, незабавно отплавахме.
Към обед преминахме през теснината между кораловите рифове и навлязохме в лагуната пред рибарското селце. Танус ни чакаше на брега.
Докато ме е нямало, Танус бе успял да събере отнякъде шест мършави магарета, върху които качихме товара от кораба. Наредихме на капитана на търговския кораб на всяка цена да ни изчака да се върнем и поехме с магаретата към оазиса.
Явно, че Кратас и хората му се бяха измъчили от жегата, мухите и най-вече от скуката, защото ни посрещнаха с такава радост, сякаш се бяхме разделили преди месеци. По заповед на Танус той строи всички войници и пред погледа им започнах да свалям и разтварям торбите от гърбовете на магаретата. След като от първата излезе дреха на млада робиня, всички се засмяха, но когато от останалите торби се показаха още седемдесет и девет подобни облекла, войниците престанаха да се забавляват, ами шепнешком се запитаха какво съм намислил.
Разпределихме дрехите и Танус заповяда:
— Преобличайте се в женските дрехи!
Някои избухнаха в смях, други запротестираха, но след като с Кратас и офицерите обиколихме отново редиците им, за да им дадем да разберат, че началникът им говори съвсем сериозно, всички навлякоха новите облекла.
За разлика от нашите жени, които ходят съвсем леко облечени, често с разголени крака и гърди, асирийките се покриват целите и дългите им поли стигат до земята. Когато излизат от дома си, те крият дори лицата си зад воал — както твърдят, от скромност, но всъщност заради пословичната ревност на съпрузите си. Разбира се, разликите в облеклото не могат да се обяснят единствено с моралните норми. Докато в Египет винаги е слънчево, на север вали постоянно, дори по високите планински върхове водата замръзва и се превръща в солидна бяла маса, а ледените ветрове носят постоянно болести и смърт.
Като попривикнаха с новите си облекла, мъжете бързо влязоха в ролите си. Само за минути те изоставиха присъщата си походка и като истински девойчета заситниха, щипейки се закачливо по задниците и раздавайки мили погледи наоколо.
На офицерите им беше трудно да сдържат усмивките си. Може би заради по-особеното ми положение, но аз лично винаги съм изпитвал известно отвращение към мъжете, които се обличат като жени; затова и до днес не мога да разбера как така само някой глупак да си сложи пола и всички се заливат от смях, като му гледат маймунджилъците.
Колкото и да ме дразнеше обаче смехът им, не можех да не отдам заслуженото на Кратас. Беше подбрал най-дребните и слабички войници и сега се уверявах, че те са способни да заблудят всекиго. Нужно им беше само да се понаучат наистина да се държат като жени.
На другия ден необикновеният ни керван потегли от оазиса, мина през малкото рибарско селище и се насочи към брега и товарната лодка, която ни чакаше. Кратас и осмината други офицери представляваха въоръжената ни охрана. Да оставим подобна ценна стока неохранявана, щеше да се стори подозрително. Ала осемнадесет въоръжени мъже успешно щяха да ги заблудят и да привлекат вниманието на Свраките.
Начело на кервана, облечен в скъпи дрехи, вървеше Танус, който беше сложил на главата си типичния за азиатските търговци наниз мъниста. Понеже брадата му беше станала твърде дълга, на мен ми оставаше само да я понакъдря според асирийската мода. Освен това всеки знае, че жителите на онези далечни планински земи имат също като приятеля ми руси коси и светла кожа, така че той спокойно можеше да мине за чистокръвен асириец.
Аз вървях зад него. Превъзмогнах неприязънта си към женските дрехи и също като останалите си навлякох дълга роба, а лицето си покрих с воал. Освен това се накичих със скъпи бижута, за да си личи, че не съм робиня, а съпруга на търговеца. Най-добре никой в Сафага да не ме разпознаеше.
При пътуването ни повечето от робините, а и някои от офицерите ги тръшна морската болест. Досега всички те бяха плавали само по спокойните води на Нил и не знаеха що е истинска вълна. Дори по едно време толкова много от пътуващите се надвесиха над борда, за да дарят морските богове, с каквото имаха в стомаха си, че лодката едва не се преобърна.
За голямо облекчение на всички най-сетне стъпихме на пристанището в Сафага, където предизвикахме истинско оживление. Носеха се какви ли не легенди за уменията на асирийките в леглото. Дори се говореше, че някои от тях притежавали такава изумителна дарба, че били способни да върнат към живот хилядолетна мумия. Никой от зяпачите на пристанището не се и съмняваше, че зад всеки воал се крие самото олицетворение на женската красота. Един азиатски търговец едва ли би поел разходите по подобно далечно пътешествие, ако не е сигурен, че стоката му ще си намери купувачи по египетските пазари за роби.
Някакъв търговец предложи на Танус да купи всички момичета, спестявайки му опасното и уморително пътуване през пустинята. Но той само му махна презрително с ръка.