Когато лъвът се храни

Вдигна бързо очи. Добитъкът в сушилния краал се трупаше неспокойно на групички и той видя как едно говедо залитна настрана и се блъсна в оградата.

— Зама! — извика той и зулусът погледна нагоре. — Спри ги. За бога, не пускай повече нито едно говедо.

Следващият вол беше на ръба на ямата и се канеше да скочи. Шон смъкна шапката си и скочи на стената, цапна с нея вола по муцуната, като се опитваше да го отклони, но той се хвърли в ямата. Шон се хвана за перилата и стъпи на ръба на ямата, където беше волът.

— Спри ги — извика той. — Пусни прътите, не пускай повече никакви животни.

Разпери ръце пред входа, като се хвана за перилата от двете страни, и започна да рита в муцуните говедата пред него.

— Побързай, дяволите да те вземат, пусни прътите — извика той. Воловете напираха към него, стена от глави с рога. Бутани от идващите зад тях и задържани от Шон, те се паникьосаха, едно от животните се опита да прескочи парапета. Като завъртя глава, рогът му мина по гърдите на Шон, разпаряйки ризата му.

Усети зад себе си как дървените пръти лягат на място, блокирайки входа за дезинфекционната яма и ръцете на Зама го издърпват от морето от рога и копита. Две от говедарчетата му помогнаха да прекачи парапета и той се освободи от ръцете им веднага щом стъпи на земята.

Хайде заповяда им той и се втурна към коня си.

— Nkosii, тече ти кръв.

Предницата на ризата му бе окървавена, но не чувстваше болка. Добитъкът, който бе минал през ямата сега беше в ужасно състояние. Животните се блъскаха в оградата на краала, мучейки жално, едно от тях падна и когато се изправи на крака, те така трепереха, че то едва се задържаше на тях.

— Реката — извика Шон, — водете ги на реката. Опитайте се да измиете разтвора. Зама, отвори портата.

Бабуун Строом бе на около километър и половина. Един от воловете издъхна, преди да успеят да го измъкнат от краала, още десет умряха, преди да стигнат реката. Агонизираха, преди да издъхнат, телата им се тресяха, а очите им се обръщаха.

Подкара останалите във водата. Тя беше прозрачна и при всяко влизане на животно в нея разтворът падаше и се образуваше тъмнокафяв облак.

— Застани тук, Зама. Не ги пускай да излизат от водата.

Преплува с коня си до отсрещния бряг и върна вола, който се опитваше да го изкатери.

— Nkosii, един се дави — извика Н’дути и той погледна към реката. Един млад вол се мяташе в плитчините, главата му беше под водата, а копитата му биеха по повърхността й.

Шон се смъкна от коня си и зацапа към вола. Водата беше до гърдите му. Опита се да вдигне главата му, да я задържи над водата и да го извлече на брега.

— Н’дути, помогни ми — извика той и зулусът влезе във водата. Работата беше безнадеждна всеки път, когато волът се хвърлеше напред, увличаше и двамата под водата. Докато го извлекат на брега, той вече бе умрял.

Шон седна в калта до тялото му, беше изтощен и дробовете го боляха от погълнатата вода.

— Зама, изведи ги от водата — задъхвайки се каза той. — Оцелелите говеда стояха в плиткото или плуваха в безцелни кръгове. — Колко? — попита Шон. — Колко са мъртви?

— Още два загинаха, докато ти беше във водата. Всичко тринадесет.

— Къде е конят ми?

— Избяга, аз го пуснах. Ще се върне в къщата.

Шон кимна.

— Закарай говедата в кошарата. Няколко дни трябва да ги държим под наблюдение.

Стана и се запъти към дезинфекционната яма. Брат му беше изчезнал, а основната част от стадото все още бе в краала. Отвори портата и пусна животните. Тогава се почувствува по-добре, силите му се върнаха, а заедно с тях гневът и ненавистта. Тръгна към имението. Ботушите му джавкаха, докато ходеше, и с всяка измината крачка започваше да мрази Гарик все по-силно. Той беше смесил разтвора. Беше убил неговия добитък и Шон изпита ненавист към брат си.

Когато стигна на склона над къщата, видя Гарик да стои в двора. Той също го видя, шмугна се в кухнята и Шон се затича. Втурна се в кухнята и едва не събори един от слугите.

— Гарик — извика. — Дяволите да те вземат — къде си?

Претърси цялата къща, веднъж бързо, след това много внимателно. Гарик беше изчезнал, но прозорецът на спалнята беше отворен и на перваза имаше отпечатък от прашна обувка. Беше минал оттам.

— Ей ти, мръсен страхливец — изръмжа Шон и прескочи през прозореца в стаята. Замръзна за миг, като въртеше глава наляво и надясно, а юмруците му се свиваха и разпускаха.

— Ще те открия — отново изръмжа той. — Ще те намеря, където и да се криеш.

Тръгна през двора към конюшнята и на половината път видя, че вратата на мандрата е затворена. Когато натисна дръжката, разбра, че е заключена отвътре. Отдръпна се назад и силно я блъсна с рамото си — ключалката се строши и вратата с трясък се отвори. Шон връхлетя в помещението и успя да спре в отсрещната стена. Гарик се опитваше да прескочи през прозореца, но той беше малък и нависоко. Шон го хвана за панталоните и го смъкна.

— К’во направи с разтвора бе? К’во му направи бе? — извика той в лицето му.

— Не съм го направил нарочно. Не знаех, че ще ги убие.

— Кажи ми какво направи.

Шон го беше хванал за ризата и го влачеше към вратата.

— Нищо не съм направил. Просто не знаех.

— Тъй и тъй ще те млатя, така че добре ще направиш, ако ми кажеш.

— Моля те, Шон, просто не знаех.

Той притисна Гарик до рамката на вратата и го закова там с лявата си ръка — замахна с дясната със стиснат юмрук.

— Недей, Шон! Моля те, недей.

И тогава изведнъж усети, че гневът го е напуснал, и ръцете му увиснаха.

— Добре — но само ми кажи какво си направил — каза той студено. Гневът му беше минал, но не и ненавистта.

— Бях уморен и ставаше късно, а кракът ме болеше — прошепна Гарик, — и имаше още четири ями за зареждане, и понеже знаех, че ще провериш дали всички варели са празни, и беше вече толкова късно… и…

— И?

— И аз изсипах всичкия дезинфекционен химикал в една дезинфекционна яма… но просто не знаех, че ще ги убие, наистина не знаех.

Шон му обърна гръб и закрачи бавно към къщата. Брат му се закандилка след него.

— Съжалявам, Шон, честно ти казвам, много съжалявам. Не знаех, че…

Шон влезе пръв в кухнята и тресна вратата в лицето му. Мина през коридора и влезе в кабинета на Уейт. Взе от библиотеката тежката, подвързана в кожа стокова книга и я отнесе на писалището. Отвори я, взе писалка и я топна в мастилницата. За миг се загледа в страницата и в графа „умрели“ записа числото 13, а след него „отравяне с дезинфекционен разтвор“. Толкова силно натискаше с писеца, че хартията се скъса.

На Шон и говедарчетата им отиде целият ден, за да изпразнят дезинфекционната яма, да я напълнят с чиста вода и да направят нов разтвор. Виждаше Гарик само по време на храна и не си говореха.

Следващият ден беше неделя. Гарик слезе рано в града, защото църковната служба започваше в осем часа. След като той замина, Шон започна да се приготвя. Обръсна се близо до огледалото, боравейки предпазливо с това проклето средство за заколване, като оформяше бакенбардите и махаше космите от останалата част на лицето си, докато кожата му стана гладка и свежа. После отиде в господарската спалня и сипа щедро в шепа от брилянтина на баща си, като не пропусна да завинти капачката на шишето и да го постави точно на мястото му. Натри брилянтина в косата си и със задоволство вдъхна миризмата си. Вчеса косата на челото си, раздели я по средата и я заглади с една от четките със сребърни дръжки на баща му. След това взе чиста бяла риза, брич, обуван само веднъж, ботуши, блестящи като косата му — и Шон беше готов. Часовникът над камината го уверяваше, че има още много време. Или по-точно — беше подранил с два часа. Часът бе осем, църковната служба не свършваше преди девет и трябваше да мине още час, докато Ана се измъкне от семейството си и стигне мястото на любовната среща над водопада. Зачака спокойно. Изчете последния брой на „Нейталски фермер“. Беше го чел вече три пъти, защото броят беше от преди един месец и вече дори отличната статия „Стомашни паразити по добитъка и овцете“ не му бе така интересна. Вниманието на Шон скачаше от едно на друго — помисли си за деня, който му предстоеше, и усети познато раздвижване в брича си. Това наложи да се понамести, защото бричът беше тесен. Но с това фантазиите му поизбледняха, Шон беше човек на действието, а не на размишленията. Отиде в кухнята да си изпроси кафе от Джоузеф. След като го изпи, разполагаше с още половин час.