Юмрукът на бога

— Познавам такъв. Брат ми Майк. Майор е в САС. Той може да мине за арабин.

Ланг скри радостната възбуда, която прониза тялото му, докато изваждаше клечката за зъби от устата си заедно с дразнещото го късче морски език.

— Може, така ли? — промърмори той. — Може, значи?

Глава 3

Стив Ланг се върна с такси в Сенчъри Хаус. Беше едновременно изненадан и окрилен. Беше уредил обяда с учения арабист с надеждата да го привлече за друга задача, която продължаваше да има наум, а въпроса за Кувейт повдигна само за да подхване разговор.

Многогодишният му опит го бе научил да започва с въпрос или искане, което човекът срещу него не би могъл да изпълни, и едва тогава да премине по същество. На теория, неудовлетворен от неспособността си да изпълни първото искане, експертът ще се подаде по-лесно на второто, за да запази собственото си самочувствие.

Изненадващото разкритие на д-р Мартин всъщност даваше отговор на въпроса, който вече се повдигна в Сенчъри Хаус предишния ден на заседание на ръководството. Тогава погледнаха на него като на неудовлетворимо желание. Но ако младият д-р Мартин беше прав… Брат, който говори арабски, дори по-добър арабски от него… И който е вече в състава на Авиационния Полк за специални задачи и, следователно, е свикнал да живее в условията на нелегалност… Интересно, много интересно.

Веднъж пристигнал в Сенчъри Хаус, Ланг се запъти право към непосредствения си ръководител, началника на Близкоизточния отдел. След като прекараха един час заедно, те се качиха на горния етаж да се срещнат с един от двамата заместник-началници на службата.

Тайната разузнавателна служба, или СИС, също така широко, макар и неправилно известна като МИ-6, си остава неясна организация, която пази тайните си, дори и в днешно време на „прозрачно управление“. Едва в последните години британското правителство най-сетне призна официално, че тя съществува. А чак през 1991 г. същото правителство обяви публично името на нейния шеф — ход, който повечето посветени смятаха за глупав и недалновиден, защото не постигна нищо, освен дето принуди нещастният господин да си осигури телохранители на държавна сметка — нещо съвсем нежелано. До такива безсмислици води коректността в политиката.

Служителите на СИС не са посочени по списък в никакъв справочник и ако въобще фигурират някъде, то това е като чиновници в списъците на различни министерства, главно на Форин офис, под чиято егида е поставена службата. Бюджетът й не фигурира в нито едно перо, защото е прикрит в бюджетите на дузина различни министерства.

Дори неугледната й сграда се смяташе в продължение на години за държавна тайна, докато не стана ясно, че всеки шофьор на такси в Лондон, помолен да отведе клиент до Сенчъри Хаус, би отговорил: „О, Бърлогата на привиденията ли, дадено.“ Това ги накара да приемат, че щом като всички лондонски таксиджии знаят къде се намира, вероятно и КГБ я е открил.

Макар и далеч не така прочута както ЦРУ, безкрайно по-малка и по-зле финансирана, „фирмата“ си бе спечелила солидна репутация сред приятели и врагове поради качеството на своя „продукт“ (тайно събирана разузнавателна информация). Единствено Мосад измежду главните разузнавателни централи по света е по-малък и дори още по-потаен.

Мъжът, който оглавява СИС, е официално известен като неин началник и никога не е бил генерален директор, нищо че в печата безкрайно често и съвсем неправилно го титулуват по този начин. Генерален директор има другата подобна организация, МИ-5, или Службата за сигурност, която отговаря за контраразузнаването в границите на Обединеното кралство.

За вътрешна употреба началникът е известен под инициала „К“, което, изглежда, ще да произлиза от думичката, назоваваща длъжността му на английски. Но не бе така. „К“-то идваше от фамилното име на един отдавна покоен господин — първият началник на СИС, адмирал сър Мансфийлд Къмингс.

Непосредствено след началника следват двама заместник-началници, а под тях има петима помощник-началници. Тези хора управляват пет отдела. Оперативен (който събира тайната информация); разузнавателен (който я анализира с надеждата, че в нея се крие някаква смислена картина); технически (който се занимава с фалшивите документи, минифотоапаратите, тайнописа, свръхмалките средства за свръзка и всички други миниатюрности, необходими, за да се свърши, и то безнаказано, нещо незаконно в този наш недружелюбен свят); административен (където са заплатите, пенсиите, списъците на служителите, счетоводната отчетност, юридическата кантора, централната картотека, и т.н.); и контраразузнавателен (който се опитва да пази службата чиста от враждебно инфилтриране, като щателно проучва и проверява служителите).

В Оперативния отдел влизат ръководителите, които отговарят за различните части на земното кълбо — Западното полукълбо, Съветския блок, Африка, Европа, Близкия изток, Австралия и Азия — плюс допълнителната Служба за свръзка, която има деликатната задача да се опитва да координира работата с „дружески“ централи.

Честно казано, нещата не са чак толкова прегледни (при англичаните нещата никога не са съвсем прегледни), но, както изглежда, въпреки това се справят.

През август 1990-а в центъра на вниманието беше Близкият изток и най-вече секторът за Ирак, в който всички политици и бюрократи от Уестминстър и Уайтхол се бяха скупчили като същински фенове.

Заместник-началникът изслуша внимателно ръководителя за Близкия изток и оперативния директор за района и умислено кимна няколко пъти. „Интересна възможност, мислеше той, или поне може да се окаже такава.“

Не че не идваше информация от Кувейт. През първите четирийсет и осем часа, преди иракчаните да прекъснат международните телефонни връзки, всички британски компании с представителства в страната се бяха свързали по телефона, телекса или факса със своите хора на място. Кувейтското посолство беше продънило ушите на Форин офис с първите ужасяващи новини с искания за незабавна намеса.

Проблемът се състоеше в това, че на практика нищичко от тази информация не можеше да се представи на кабинета като напълно достоверно. В резултат на нахлуването Кувейт се бе превърнал в гигантска „лайняна каша“, както саркастично се бе изразил преди шест часа министърът на външните работи.

Изплашените до смърт търговци, инженери и техници повтаряха само, че чуват спорадичен огън. „Кажи нещо ново“, беше реакцията в Сенчъри на въпросните разузнавателни бисери.

Но виж, човек на място, при това подготвен за дълбоко внедряване и нелегални действия, който може да мине за арабин… ето това е вече нещо различно. Да не говорим, че така биха получили напълно достоверна, истинска информация за онова, което, по дяволите, ставаше там. Очертаваше се и възможност да покажат на политиците, че не си клатят краката и така да накарат Уилям Уебстър, директорът на ЦРУ отвъд океана, да се задави от яд, докато си пие уискито.

Заместник-началникът не си правеше илюзии за едва ли не кокетливото уважение (взаимно при това), което Маргарет Тачър започна да проявява към САС от онзи следобед през май 1980-а, когато гръмнаха терористите в Иранското посолство в Лондон и тя прекара вечерта с екипа в щаба на Олбъни Стрийт, пи уиски с тях и до късно слуша разказите им за храбри подвизи.

Официално Авиационният полк за специални задачи няма нищо общо със СИС, защото са на различно подчинение. Двайсет и втори САС, съставен от военнослужещи на редовна служба (за разлика от Двайсет и трети САС, който е съставен от военнослужещи на повикване) е базиран в Западна Англия, в казарма край провинциалния град Херефорд, наречена просто Стърлинг Лайне. Неговият командир се подчинява на директора на специалните сили, чиято служба е настанена в Западен Лондон, в няколко отделни сгради. Кабинетът му се намира на последния етаж на стара къща с колони, сякаш вечно покрита със скеле, и е част от редица тесни помещения, където липсата на блясък прикрива значението на операциите, които се планират там.