Страница 144 из 144
— Всичко е свършено. Всичко е свършено — повтори той. — Аз съм добре, а ти?
— Водата й изтече преди два часа и щеше да бърза, ако не ви чакахме да се върнете от екскурзията с катера. Иначе всичко изглежда добре. Готова ли сте да бутате?
— Да!
Кати стисна ръката му. Затвори очи и събра сили, за да се напъне. Издишаше бавно.
— Ето я главата. Още едно бутане и готово — каза лекарят. Обвитите му в ръкавици ръце бяха готови да поемат детето.
Джек се обърна, когато останалата част от новороденото се появи. От мястото, където стоеше, можа да види преди лекаря. Детето вече беше започнало да пищи, както би трябвало да прави всяко здраво бебе. „А това също — помисли си Джек — е звукът на свободата.“
— Момче — каза на жена си Джон Патрик Райън-старши, преди да я целуне. — Обичам те.
Най-близко стоящият санитар помогна на доктора да пререже пъпната връв, да увие детето в бяла пелена и да го отнесе на няколко метра встрани. След това излезе и плацентата с едно леко напъване.
— Има малко разкъсване — каза лекарят. Посегна към упойката, преди да започне зашиването.
— Усещам го — каза Кати е лека гримаса. — Той добре ли е?
— На мен ми изглежда наред — отговори санитарят. — Точно три килограма и шестстотин грама, и всичко е на мястото си. Дишането е добро и детето има чудесно сърце.
Джек вдигна сина си, малък, шумен пакет от червена плът и абсурдно копче за нос.
— Добре дошъл на света. Аз съм баща ти — тихо каза той. „А баща ти не е убиец. Това може да не е кой знае какво, но е много повече от това, което повечето хора си мислят.“ Притисна новороденото до гърдите си за момент и си каза, че наистина има Бог. След малко погледна към жена си.
— Искаш ли да видиш сина си?
— Боя се, че от майка му не е останало кой знае какво.
— На мен тя ми изглежда съвсем наред. — Джек постави сина си в ръцете на Кати. — Ти добре ли си?
— С изключение на Сали мисля, че тук имам всичко, което ми е необходимо, Джек.
— Готово — каза лекарят. — Може да не съм добър акушер, но правя страхотни шевове. — Видя обичайните реакции от раждането и се зачуди защо беше решил да не става акушер Това трябва да е най-щастливата професия от всички. Но ги спомни, че работното време не е както трябва.
Санитарят взе детето и отнесе Джон Патрик Райън-младши в детската стая, където за известно време той щеше да бъде единственото бебе. Тъкмо педиатрите щяха да имат някакво занимание.
Джек гледаше как жена му се унася в сън — провери часовника си — бяха прекарали един двадесет и три часов ден. Тя имаше нужда от сън. Той също, макар и все още да не можеше да отиде да спи. Целуна жена си още веднъж, преди санитар да я изнесе с носилката до стаята за възстановяване. Оставаше му да свърши още нещо.
Райън излезе в чакалнята и обяви раждането на сина си, един красив млад мъж, който ще има двама много различаващи се кръстници.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2066
__Издание:__
Издателство „Атика“, София, 1993
Библиотечно оформление и корица: Тандем G
Набор и печат: „Образование и наука“
Формат 32/84/108. 19 печатни коли.