Страница 97 из 105
Брон му хвърли суров поглед.
— Адвокатите да се обръщат към съда, а не един към друг. Ясна ли съм? — След като получи извинителни кимвания, Брон заговори с по-мек тон: — И тъй, господин Рандъл, поправете ме, ако греша, но ми се струва, че доводът на господин Харди бе изложен приемливо. Ако разполагате с улики да предявите обвинение на господин Бомонт, представете ги на съдебните заседатели, а те ще се разпоредят за съответното съдебно нареждане. Така се постъпва. Редно е да го знаете.
Прат се обади да защити помощника си:
— Той го знае, ваша светлост, но в това дело нашето разследване на всяка крачка се натъкваше на спънки. Всъщност смятаме, че господин Харди е въздействал на лейтенант Глицки да се възползва от поста си началник на отдел „Убийства“ да се замеси в систематично прикриване дейността на господин Бомонт.
Харди театрално вдигна ръце.
— Ваша светлост! Това наистина минава всякакви допустими граници.
Но Брон желаеше да чуе повече и му махна да замълчи.
— Отправяте сериозни обвинения, госпожо Прат…
Рандъл отново взе думата:
— И тъкмо поради това, ваша светлост, искахме да ги разпитаме пред съдебните заседатели в присъствието на представители от полицейския отдел „Управление и контрол“ и на собствените ни следователи.
— С други думи, господин Рандъл, вие като че ли искате да поемете цялото разследване, само че или всъщност не сте го сторили, или пък не сте открили нищо.
Улучен по слабото място, Рандъл заекна:
— Ааами не, ваша светлост, разбира се, че не. Разполагаме със силни доказателства…
— Ваша светлост, те не разполагат с нищо — прекъсна го Харди.
— Разработваме доказателствата.
С очи, вперени в Брон, Харди всъщност спореше с Рандъл.
— И отправяте обвинения, преди да сте намерили каквото и да е, за да ги подкрепите. — Изви се към съдията. — Ако разрешите, ваша светлост, имам предложение, свързано конкретно с изслушването днес, което ще засегне крайно сериозните въпроси и обвинения, повдигнати от Областната прокуратура… — помълча достатъчно, за да наблегне на най-важното: — … и от служителите й.
Брон започна да проявява нетърпение. Погледна над адвокатските глави към неспокойната зала. Вече бяха загубили прекалено много от времето на съда, пък и на всички останали.
— Добре, господин Харди, да го чуем, но по-бързичко.
Харди си пое дъх. В него напираха бурни емоции, но той все пак не им се поддаваше, защото едва ли биха му послужили за нещо. Когато най-сетне заговори, прозвуча гласът на разума:
— В основата на обвинението в незачитане, повдигнато срещу клиентката ми, обект на това изслушване, стои отказът й да разкрие пред съдебните заседатели сведения, отнасящи се до разследването за убийство. Надявам се, че всички са съгласни с това.
Никой не възрази.
— Както господин Рандъл, така и госпожа Прат дадоха да се разбере ясно и недвусмислено, че сведенията, които клиентката ми отказва да разкрие, имат връзка с мотивите, поради които господин Бомонт е или не е убил съпругата си. Прав ли съм?
Не кимна нито Прат, нито Рандъл — вече бяха нащрек, така че Харди реши да стреля в целта по-енергично.
— С други думи, ако Рон Бомонт не е убил Брий, каквато и тайна да е споделил с клиентката ми, тя няма пряко отношение към съдебните заседатели и разследването.
— Добре — замислено произнесе Брон. — И на какво ни навежда това?
— На следното, ваша светлост. Господин Рандъл изтъкна, че смъртта на сержантите Грифин и Канета е свързана с водените от тях, независимо един от друг, разследвания относно убийството на Брий Бомонт и аз допускам, че ако разширим неговото заключение, всички тези убийства са извършени от едно и също лице.
— Точно такова е нашето твърдение. — Рандъл се зарадва на възможността да вметне своята дума, а Харди с удоволствие му я даде.
— И то е разумно, а за целите на това изслушване вие ще бъдете подготвена да го признаете за вярно.
Прат усети, че капанът хлопва и се опита да го спре:
— Не зная, ваша светлост. Това е само теория, която все още не сме…
Брон я прекъсна със смразяващ глас:
— Госпожо Прат, току-що чух господин Рандъл да казва, че _точно такова_ — цитирам — е твърдението на вашето ведомство. И нещо по-важно — ако не ме лъже паметта, тъкмо въз основа на тази теория вие двамата повдигнахте пред съда обвиненията си както срещу лейтенант Глицки, така и срещу господин Харди. Та кое от двете? Един човек ли е извършил тези убийства, или не?
Двамата прокурори се спогледаха. Отговори Прат:
— Така смятаме. Да, ваша светлост. Това е предмет на контрадоказателства, за които е възможно да научим по-късно.
— Да се надяваме — заяви Брон. — Продължавайте, господин Харди. Слушам ви с цялото си внимание.
— Благодаря, ваша светлост. Следователно, ако се докаже, че господин Бомонт няма вина за смъртта поне на един от двамата полицаи, възможно е да се допусне, че е също така невинен и за смъртта на съпругата си.
— Хубав силогизъм, господин Харди. — Брон се държеше толерантно, но си остана неубедена. — Но доказване на „невинността“ е трудна задача. Нима твърдите, че можете да докажете абсолютната му невинност в едно или повече от тези убийства? Обикновено затова делата се гледат от съдебни заседатели.
— Но до процеси със съдебни заседатели, ваша светлост, се стига, едва когато разширеният състав от съдебни заседатели предяви обвинение или предварително изслушване, за да се осигурят първоначално достатъчно улики, които да послужат за обвинение от страна на състава от съдебни заседатели. В дадения случай няма такива и въпреки това затварянето на клиентката ми се основава на предполагаемата виновност на господин Бомонт, а не на предполагаемата му невинност, както изисква законът.
— Много изискано, господин Харди, обаче…
— Ваша светлост, ако след това изслушване се появят нови и сигурни улики за убийството на Брий Бомонт, клиентката ми ще има възможността повторно да даде показания за Рон Бомонт пред разширения състав. Ако и тогава тя откаже да отговаря на съществени въпроси, разбира се, ще подлежи на повторно обвинение в незачитане.
Тъкмо да спечели на законно основание, да върне разследването в ръцете на съдебните заседатели и да задържи Франи навън, докато тя не реши да говори, и Рандъл пак си отвори устата:
— Ваша светлост, при цялото ми уважение, не можете да започнете разпит за убийство тук и сега — във вашия съдебен състав.
Лицето на Брон изразяваше ужасяваща любезност. Зениците на очите й се бяха свили като главички на топлийки и пронизваха Скот Рандъл.
— Аз не възнамерявам подобно нещо, адвокате. Напротив, според мен въпросът е дали, след като се изправите пред онова, за което самият вие признавате, че ще е неоспоримо доказателство за невинността на господин Бомонт в убийството на жена му, ще се постараете да възобновите задържането на госпожа Харди за незачитане, което се основава на неговата виновност. Правилно ли излагам доводите ви, господин Харди?
— Идеално.
— И така, господин Рандъл?
— Да, ваша светлост?
— Какво решавате?
— Не съм сигурен, че съм наясно с предложението на господин Харди.
— Смятам, че той предлага да призове някои свидетели на това изслушване. Права ли съм, господин Харди?
— Да, ваша светлост.
Шарън Прат се бореше да запази поне частица от достойнството си.
— А аз смятам, че господин Харди предлага да покаже, че господин Бомонт всъщност е невинен за едно или повече от тези убийства? Така ли е?
Харди се съгласи, че е така.
Прат размишляваше стремително. От една страна, не й се налагаше да разкрива как върви работата на разширения състав от съдебни заседатели. След като съдията не можеше да научи с какви доказателства разполагат те, то Харди за нищо на света не би могъл да докаже тук, че Рон Бомонт на практика е невинен, най-много да го представи не чак толкова виновен. Бе в състояние да изтъкне това и още сега да прекрати опитите на Харди да заобиколи процедурата.