Страница 8 из 105
— Да.
— А после?
— Ами този прокурор… познаваш ли някой си Скот Рандъл?
Харди поклати глава.
— Чувал съм името му. Той ли те вкара тук?
Тя кимна.
— Попита ме дали Рон е споменавал за някакви разногласия между него и жена му, които биха могли да имат нещо общо с нещастието.
— Защо те е питал за това? Как този въпрос е хрумнал на Скот Рандъл?
— Не зная, но ме попита.
Погледите им отново се срещнаха от двата края на стаята и този път Харди се върна при масата и седна на единия й ъгъл.
— А ти какво му отговори?
— Че е споменавал. — Франи сви рамене. — И господин Рандъл ме помоли да съобщя какви са били те, да преразкажа пред съдебните заседатели думите на Рон.
— И?
— А аз не можах.
— Защо?
— Защото съм обещала на Рон да не казвам.
— Добре, и каква е тя, тази голяма тайна?
Тя го изгледа умолително.
— Стига, Дизмъс.
В същия миг, преди Харди да успее да й отговори, на вратата се почука и охраната пусна Ейб Глицки — самият той образец на едва сдържана ярост. Хвърли бърз поглед на Франи, очите му се присвиха за частица от секундата, а белегът върху устните му побеля. После съсредоточи вниманието си върху Харди.
— Няма да стане — каза лейтенантът. — Брон е непоколебима.
Машинално, забравил за препирнята им, Харди протегна ръка през масата и Франи я хвана. Погледна я и видя, че очите й плуват в сълзи. Не я кореше.
— Не мога да остана тук, Дизмъс. Ейб!
Двамата мъже се спогледаха окаяно. Нямаше какво да кажат. Затворът бе реално съществуваща част от живота и на двамата. Щом съдията се разпоредеше, хората в крайна сметка попадаха тук. От гърдите на Харди се откърти въздишка.
— И какво ни остава, Ейб? Какъв избор имаме?
Лейтенантът поклати глава.
— Не зная. Мога да поговоря с приемната да я преместят в АИ.
— Какво е това? — попита Франи. — Аз съм още тук, момчета. Не говорете за мен в трето лице.
— Административен изолатор — обясни й Глицки. — Преди всичко това означава усамотение, по-добра килия. Да си настрана от останалите, което ти е най-необходимо, повярвай ми.
— Сигурно сънувам — обади се Харди.
— Очевидно — продължи Ейб, без да откъсва очи от Франи, — ти си нарушила най-важното правило на съдебната зала: не бива да обиждаш съдията.
— Тя е надута глупачка — сопна се Франи. — И започна първа.
— На нея й е позволено да те обижда. То й влиза в служебните задължения. Какво й каза?
— Че _аз_ я обвинявам в неуважение, че цялата тази история е оскърбителна…
Харди разтърси глава — вече вярваше, че всичко това става в действителност. Щом Франи кипне, прави му сметката.
— И си си докарала четири дни — намръщи се Глицки.
— _Четири дни ли?_ — Харди се съвзе за миг. — Заради някаква си тайна?
— Каква тайна? Не съм чул такова нещо от Чоморо. Заради Брон е. — Тонът на Глицки зазвуча обнадеждено: — Може би тя утре ще поговори с теб, Диз.
— Никакво може би — заяви Харди. — Ще я заклещя в коридора, ако се наложи.
Франи се пресегна през масата.
— Дизмъс, не ги оставяй да ме държат тук. Децата имат нужда от мен. Станала е някаква ужасна грешка. Започна се с онова глупаво обещание. Само това искаха от мен.
— И какво е то? Сподели го — обещавам ти, че няма да кажа на никого. Ще ме наемеш за свой адвокат и то ще стане поверително. Никой няма да научи, а можем и да го използваме като залог. Ще събудя съдията в дома й, ще й обясня положението…
Глицки го прекъсна:
— Не те съветвам. За каква тайна говорите?
Франи се престори, че не чува Ейб.
— Могат просто да попитат Рон. _Ти_, Дизмъс, можеш да помолиш Рон. Да отидеш у тях и да го събудиш. Дори да му позвъниш оттук. Ако научи, че съм в затвора, той ще им каже всичко, което искат да знаят. Не би допуснал да ми се случи подобно нещо.
— Каква е тази тайна? — повторно попита Глицки.
Франи най-после повиши глас:
— Работата не е в тайната! — И продължи по-тихо: — Тайната няма значение. — Умоляваше съпруга си с поглед, опитваше се да му каже нещо, но каквото и да бе то, оставаше си обвито в загадъчност.
После очите й бързо се насочиха към Ейб.
— Обещах на Рон. Дадох му дума. Това е _негова_ тайна. Дизмъс, може би, ако му се обадиш или отидеш в апартамента му и му кажеш какво става… Сигурна съм, че той ще сподели с теб. А след това ще се върнеш и ще ме отведеш оттук.
5
Ейб преравяше купчина папки, която бе взел от едно бюро в отдел „Убийства“. Намери нужната и през бюрото си я подхвърли на Харди.
— Както си спомняш от времената, когато бе обвинител, адресът е написан горе вдясно. „Бродуей“.
Харди сведе очи, после вдигна поглед.
— Без телефонен номер? Щеше да е прекрасно, ако имаше телефон.
— Много работи щяха да са прекрасни в тази папка, Диз. В нея няма, кажи-речи, нищо. — Лейтенантът въздъхна. — Първият ми инспектор, който се зае със случая, бе убит около седмица по-късно. Може и да го помниш — Карл Грифин.
Харди кимна.
— Ъхъ. Как бе убит? — Не му се говореше за убити полицаи, особено с най-добрия му приятел, който си бе жив, но това може би имаше някаква връзка с Франи, така че трябваше да е наясно.
— Някаква среща със свидетел протекла зле, поне така смятаме ние.
_Сержант инспектор Карл Грифин не го знаеше, но когато стана от бюрото си в отдел „Убийства“ на четвъртия етаж на Съдебната палата в Сан Франциско в понеделник сутринта на 5-и октомври, това бе за последен път._
_Той бе единственият инспектор, работещ по убийството на Брий Бомонт, трийсет и шест годишната специалистка по опазване на околната среда, а напоследък политически консултант. Работеше над случая от шест дни. От четиринайсет години беше инспектор по убийствата и вече бе усвоил суровата истина: ако за четири дни не набележиш убиеца, едва ли изобщо ще го откриеш._
_Карл бе упорит и съвестен, но бавен служител и дотолкова безличен, че заслужаваше слаб две по индивидуалност. Всички в отдела, включително и лейтенантът му Ейб Глицки, го смятаха за най-досадния повлекан в участъка. Предан и усърден, точен, но в същото време муден, ограничен и със съмнителна чистоплътност._
_И все пак при случай Карл наистина постигаше успехи. Често прекарваше седмица, понякога и десетина дни, беседвайки със свидетели и техни познати, събирайки материали за отпечатъци от пръсти и други веществени доказателства, които насипваше в торби за замразени продукти, без да слага етикети, и ги пъхаше в багажника на колата си с градска регистрация. Когато сметнеше, че е готов, той подреждаше всичките си боклуци в някакво подобие на последователност и понякога в крайна сметка представяше заподозрян за осъждане._
_Не че често му възлагаха случаи, за чието разрешаване се изискваше ум. В Сан Франциско девет от всеки десет убийства бяха ясни като бял ден. Жена убива мъжа, който я бие. Ревнивец убива приятелката си, която си походва. Закъсали пласьори на наркотици. Гангстерски престрелки. Злополуки поради пиянство._
_Отрепките прочистват генетичния фонд._
_В такива случаи инспекторите по убийствата събират улики, нужни на съдебните заседатели, за да обвинят напълно очевидния заподозрян, и с това работата им свършва. Карл бе много полезен за свързване на дреболиите помежду им._
_От време на време, тъй като убийствата пристигаха при дежурния и се възлагаха на онзи, който бе приел повикването, Грифин получаваше случаи, над които трябваше да се работи. Не беше му се случвало от две години, когато прие повикване за обвързана с политиката бяла жена от „Бродуей“, така че Глицки просто нямаше друг избор. Първоначално не бе ясно, че става дума за изтъкната личност и ако лейтенантът бе допуснал, че разследването ще се окаже от висока класа, щеше да го възложи на друг инспектор, а нараненото достойнство на Карл да върви по дяволите._
_Но при това положение Грифин пое случая „Бомонт“ и бяха минали шест дни, а той още не бе арестувал никого._