Страница 102 из 105
Край устните на свидетеля затрепери мускулче.
— Казах ви вече. Не съм имал взаимоотношения със сержант Канета.
— Не наредихте ли на сержант Канета да ви докладва за влизането и излизането на Брий Бомонт, след като тя прекъсна отношенията си с вас?
— Не, не съм му нареждал.
— А не му ли плащахте за тази услуга?
Пиърс стрелна с очи съдебната зала, после пак сведе поглед.
— Не.
— Не — повтори Харди. — Господин Пиърс, сержант Канета не ели идвал у вас миналата събота през нощта, когато беше убит?
И мускулчето отново потрепна, и свидетелят отново се съвзе.
— Не.
— И не се ли опита той да ви измъкне още пари, задето насочва разследването за смъртта на Брий Бомонт в погрешна посока? И го отклонява от вас?
— Не.
— А вие не го ли поканихте в къщата си да си поговорите, а после…
И най-сетне свидетелят избухна истински. Приведе се напред, а очите му пламнаха:
— Не, не и не. Нищо подобно не съм вършил. Измисляте си всичко, за да ме дискредитирате.
Най-накрая се обади и Мариан Брон:
— Свидетелят има право, господин Харди. Отправяте множество обвинения, без да представяте каквито и да е доказателства.
Харди, пое дълбоко дъх и издиша.
— Имам доказателство, ваша светлост — спокойно отвърна той. — Господин Пиърс го държи в ръцете си.
Свидетелят все още държеше писмото си до Брий и във внезапно настъпилата тишина отново го вдигна към очите си. Но с това издаде, че ръцете му треперят, и побърза да ги опре на перилото.
Брон смъкна очилата си на върха на носа си и погледна над тях.
— Той вече призна, че е лъжесвидетелствал относно връзката си с госпожа Бомонт, господин Харди. Но това не означава, че я е убил.
— Не, ваша светлост, не означава. Но писмата, разпознати от господин Пиърс като негови собствени, съдържат улики, които директно го свързват с убийството на Брий Бомонт.
Брон се подвоуми: ако Пиърс не бе дал веднъж лъжливи показания, тя щеше да прекрати разпита незабавно. Вместо това несъзнателно за самата нея кимна. Искаше да разбере.
— Но внимавайте, господин Харди.
Адвокатът кимна.
— Ако разрешите, ваша светлост, ще ми се да прочета пред съда откъс от едно писмо.
Брон кимна.
Очаквам,
Бленувам
И тръпна.
Чуй ме,
Аз искам те,
Младост.
Ти, укроти ме,
Ела!
Харди не изчака въздействието на сладникавите стихове. Друга бе неговата цел.
— Почти всички писма, ваша светлост, съдържат подобни стихотворения. — Подаде към подиума писмото, което току-що бе прочел. — Както съдът ще забележи, първите букви от всеки стих представляват акростих — в случая: „Обичам те“. Както ваша светлост ще види, това се отнася за всички стихотворения в писмата.
Брон прехвърли няколко странички и кимна.
— Добре.
— Писмото, което господин Пиърс държи в момента, съдържа друго подобно стихотворение. — Приближи до свидетеля и взе листа от ръцете му. — Ако обичате. — Зачете, наблягайки на отделните стихове:
Да те докосна
Е мечтата ми
Веднъж поне.
Е, не можах
Това да сторя
Ни веднъж,
Уви.
Любов,
Ад,
Див копнеж
Веднъж да те докосна
Ела!
И пак не запази мълчание.
— Господин Пиърс, бихте ли казали на съда значението на фразата „девет нула две“?
По лицето на Пиърс течеше пот.
— Не зная — каза той. — Не си спомням.
— Не си ли спомняте?
— Не.
Тъкмо това искаше Харди: да го притисне със забързания ритъм на въпросите и свидетелят да отговаря с „не“, без да е помислил достатъчно.
— Вярно ли е, господин Пиърс — продължи адвокатът, — че „девет нула две“ е номерът на апартамента в сградата на Брий Бомонт, в който сте се срещали с нея?
— Не, аз…
— А вярно ли е, че двамата с Брий сте го купили преди близо шест години?
Пиърс хвърли поглед към публиката.
— Не. Тя… — и замълча.
— Какво тя, господин Пиърс? Тя ли го е купила?
— Не. Не зная.
— Ваша светлост! — Джаред Райт не издържаше повече да гледа как клиентът му се самоунищожава пред очите му. — Това е възмутително…
Харди извиси глас, за да го надвика:
— Но вие знаете, нали, господин Пиърс, че апартамент деветстотин и две е точно два етажа по-долу под нейната надстройка.
— Не, не мисля, че…
Ала Харди вече не можеше да се спре и продължи с все сила:
— Искате да кажете, _че не се намира_ под надстройката й ли, господин Пиърс? След като знаете, че не е вярно?
Пиърс не бе в състояние да отговори.
Харди се приведе към него и едва ли не извика:
— Господин Пиърс, нима не знаете, че всъщност деветстотин и втори е апартаментът, от който тя е била хвърлена и убита?
— _Ваша светлост! Моля ви!_
Нейна светлост удари с чукчето си.
— Седнете, господин Райт. Господин Харди!
Харди се помъчи да сподави набраната инерция, да се овладее и вдигна очи към съдията. Беше се зачервил, дишаше неравномерно.
Гласът на Брон прозвуча сурово:
— Искам незабавно да спра разпита, господин Харди. Дадох ви достатъчно време. Вие не представихте на съда никаква улика, която да свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, никаква улика за каквото и да е. Казахте, че разполагате с доказателство и представихте тези писма и стихотворения, но нито едно от тях не може да се разглежда като същинско доказателство. Господин Пиърс не призна нищо от твърденията ви, свързани с убийството на Брий Бомонт. Ако не разполагате с нищо по-сериозно, нямам друг избор, освен да позволя на свидетеля да слезе от мястото си.
Харди пое дълбоко дъх и издиша тежко.
— Разполагам с веществена улика, която свързва господин Пиърс с апартамент „Деветстотин и две“, ваша светлост.
Търпението на съдията също се бе изчерпало. Личеше си от тона й:
— Ако е вярно, съдът настоява да я види незабавно.
Харди бързо се върна до масата си, бръкна в куфарчето си и извади ксерокопието от разписката на Грифин за часовника „Мовадо“, който сержантът бе взел от химическо чистене „Херитидж“.
Върна се при съдийската маса, прочете я на глас и я връчи на Брон. Докато тя я разглеждаше, той продължи словото си:
— Ваша светлост, както виждате, разписката се отнася за особен модел часовник „Мовадо“, който инспектор Грифин е взел като улика при разследването си на смъртта на Брий Бомонт. Готов съм да призова свидетеля, господин Ли, който се намира в залата. Господин Ли е управител на компания за химическо чистене „Херитидж“, която почиства някои апартаменти в сградата на Брий Бомонт. Господин Ли ще свидетелства, че този часовник е намерен от служителите му в апартамент „Деветстотин и две“ в същата сграда в четвъртъка след убийството на госпожа Бомонт.
Брон сведе поглед към Харди, после изви очи към Райт и Пиърс и най-сетне — към съдебната зала.
— Добре, но не разбирам… — Замълча. — Но къде е самият часовник, господин Харди? Без него…
Харди кимна и посочи свидетеля.
— Господин Пиърс го носи в момента.
Неочаквано и най-после в помещението се възцари дълбока тишина. И в настаналото мълчание Харди изрече едва ли не шепнешком:
— Господин Пиърс?
Свидетелят не можеше да се препира безнаказано. Знаеше, че из целия апартамент има улики за пребиваването му там. И макар това да не бе убедително доказателство, че е убил Брий, знаеше и какво ще намери полицията, стига да започне оглед: чаши от същото стъкло като парченцата, намерени в косата на Брий, следи от боричкането, при което часовникът му бе паднал.
Вторачи безизразен поглед в Харди.
— Не исках да…
Гласът на Джаред Райт избумтя в залата:
— За Бога, Джим, млъкни! Нито дума повече!
А Брон удряше ли, удряше с чукчето си сред последвалата глъчка.
Глицки го биваше за подобни неща. Съдебният пристав задържа Пиърс, въпреки горещите възражения на Джаред Райт. А после в залата настъпи бъркотия, предизвикана от ощетените свидетели, принудени да загубят толкова часове от деня си. Накрая дойде времето и за Рон — извинения и благодарности. Няколко не съвсем ясни закачки относно Касандра, която пак била тръгнала на училище.