Добавить в цитаты Настройки чтения

Страница 63 из 63

— Това е добра идея — отбеляза Холис.

Дъвчейки замислено маслена бисквита, Милс каза:

— Любопитен съм да разпитам Додсън и Буров. Това ще бъде много интересна задача. Чудя се как ще се отнасят един към друг в друга среда.

— Никой да не се смее, но възнамерявам да се върна в Русия някой ден — Лиза огледа всички, седнали около масата. — Кълна се, че ще го направя.

Никой не се разсмя.

— Аз също — каза Холис.

О’Шей се изправи и погледна Бренън и Милс.

— Защо да не потърсим спалното помещение и да не подремнем?

Милс и Бренън се изправиха.

— Ще надникна в болничната стая — каза Милс на Холис — и ще поддържам връзка с мостика за евентуални радиограми или засичане на неприятелски съдове на радара. Но имам чувството, че успяхме да се измъкнем. Победихме ги.

— Трябваше да го направим — отговори Холис.

Милс си взе черната маска и тръгна към вратата.

— Забелязах, че хъркаш, когато беше задрямал във вертолета — каза Милс на Холис. — Защо не останеш да спиш някъде другаде?

Милс и Бренън излязоха от каютата. Лиза и Холис се спогледаха през масата.

— Изглеждаш тъжен — най-сетне промълви Лиза.

Холис не отговори.

— Всички сме тъжни, Сам — каза Лиза. — Щастливи сме, че спасихме собствените си кожи, но ни е мъчно за другите.

— Това беше последното и най-страшно предателство. Правителството вече бе изменило веднъж на тези мъже и сега го направи отново. Заровихме последните отломки и свидетелства от войната в земята, завинаги.

— Защо не се опиташ да оставиш всичко това в миналото?

— Ще се опитам. Сега, когато кръгът се затвори, вече няма смисъл да вървя по този път, защото това би означавало да се въртя в безкраен кръг. Ще се опитам да продължа напред.

Лиза извади сатинирана кутийка от джоба си, остави я на масата и я отвори. Известно време се взира в съдържанието й, после взе кехлибарения наниз и го обви около пръстите си.

— Сет ми го даде, докато те чакахме пред къщата на Буров. Може ли да го задържа?

— Разбира се. Само не го носи — добави Холис.

Тя го погледна и разбра, че говори сериозно. Постави огърлицата обратно в кутийката и я затвори.

Холис извади няколко смачкани листа хартия от джоба си и ги разстла на масата, като ги притисна с оловните фигурки за маркиране на карти.

— Това са имената на хората, на живите и на мъртвите… сега вече всички са мъртви, които са били в Школата за магии от самото й създаване досега.

— Това ли ти даде Луи Пул?

— Да. — Той се взря в намачканата хартия. — Симс… тук е и Симс… — Той се вгледа в далечината и каза: — В мемориалните паметници на жертвите от виетнамската война до имената на безследно изчезналите слагат кръстчета.

— Да, виждала съм ги.

— И когато смъртта на някой от безследно изчезналите се потвърди, около кръстчето издълбават кръг. — Той погледна към Лиза. — Искам тези хора да бъдат официално обявени за мъртви и семействата им да бъдат известени за това. Искам да използвам този списък за нещо смислено.

— А този списък — попита Лиза, като кимна — не е ли опасно да го имаш… Искам да кажа, след като се смята, че Школата за магии никога не е съществувала?





— Мисля, че за нас би било по-опасно да го нямаме. Това е единственото реално доказателство, което ние с теб притежаваме, за съществуването на Школата за магии. Това е нашата застраховка за живот.

Тя кимна с разбиране.

— Ще го изпратя с писмо на баща ми в Япония — каза Холис. — Ще накарам някой моряк да пусне писмото в Ливърпул, преди да напуснем кораба. След това, когато, пристигнем в Лондон, ще си поговорим за много неща с нашия приятел, господин Банкс. — Той я погледна. — Е, а ти какво искаш да получиш от всичко това?

— Аз го получих — усмихна се тя. — Теб.

Той й се усмихна в отговор.

— А имаме и убиеца на Грегъри Фишър — добави тя. — Да, зная, че Буров не е единственият убиец. Системата е тази, която убива. Но така ще има поне малко справедливост.

Холис си сръбна от кафето. Лиза се прозя. Слънцето се промъкваше между закрилите небето облаци и лъчите му проникваха през люковете и се задържаха за малко на масата.

Вратата се отвори и един моряк влезе и каза:

— Капитанът иска да знаете, че задминахме Кронщад. Сега вече без съмнение сме в независими международни води.

— Благодаря.

— Още една крачка към дома — погледна Лиза към Холис.

— Ще се приберем — Холис се изправи и отиде пред люка на десния борд. Известно време той се взира в морето, а когато се обърна, откри, че Лиза е застанала зад него. Те се вгледаха един в друг, след това тя импулсивно го прегърна.

Стюардът отвори вратата на каютата, промърмори нещо и излезе.

— Господи, Сам — каза тя, като зарови лице на гърдите му, — толкова съм уморена… Може ли да се любим тази сутрин? Родителите ми са погребали дъщеря си… Те ще се побъркат от радост, като ме видят… Ела с мен вкъщи… Искам да те запозная със странното си семейство… Сам, може ли да си поплача за Сет? Нали може?

— Разбира се. Ти цялата трепериш. Нека те заведа до стаята ти.

— Не, прегърни ме — каза тихо тя. — Не можем ли да се престорим, че след като обядвахме на Арбат, сме излетели за Ню Йорк и междувременно просто нищо не се е случило?

— Не, не можем. Но можем да направим така, че всичко това да има някакъв смисъл. Да се опитаме да разберем цялата тази бъркотия в отношенията между нас и тях. Може би ще се опитам да ти разкажа за съветските военновъздушни сили, а ти ще ми обясниш творчеството на Гогол. Така и двамата ще научим по нещо, от което никой друг не се интересува.

— Ще ми бъде приятно — тя се разсмя и го притисна по-силно към себе си. — По-късно ще ти разкажа една руска приказка, за да те приспя.

Те дълго стояха мълчаливи, заслушани в шума на двигателите и на морето, усещайки под краката си люлеенето на кораба и движението му напред на запад, далеч от Русия.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4464

Издание:

Нелсън Демил. Школа за магии

Книга втора

Превод: Олга Дончева, Зоя Любенова

Редактори: Мария Енчева, Росица Кечева

Технически редактор: Мария Иванова

Художник: Камен Стоянов

ИК „Матекс“ — София, 1994 г.

ISBN: 954-508-015-9


Понравилась книга?

Написать отзыв

Скачать книгу в формате:

Поделиться: