Музей на страха

Сетне Смитбак се улови с ръце за главата.

— Не мога да повярвам. Нима ни доведохте тук, само за да видим това?

Пендъргаст кимна.

— Но защо?

— Защото онова, което току-що сторих, бе прекалено важно, за да го извърша сам. Това бе действие, което изискваше свидетели — дори и само заради историята.

Нора се вгледа в лицето на Пендъргаст и забеляза, че от него още не бяха изчезнали следите на напрегнатата вътрешна борба — на бездънна мъка и на изтощен дух.

Смитбак нещастен поклати глава.

— Съзнавате ли какво направихте? Току-що унищожихте най-големия скок в развитието на медицината, постиган някога.

Агентът от ФБР заговори отново, този път с тих глас, почти шепнешком:

— Не можете ли да разберете? Тази формула би унищожила света. Ленг е разполагал с отговора на проблема си, стискал го е в ръце. Ако бе разпространил формулата, това щеше да бъде краят на света. Само че му е липсвала обективността да прозре това.

Смитбак не отвърна нищо.

Пендъргаст го погледна за миг, после сведе очи към гроба. Раменете му сякаш увиснаха.

Нора стоеше по-назад, гледаше и слушаше без да изрече и дума. Сега заговори изведнъж:

— Разбирам ви. Знам колко трудно е било решението ви. Но мисля, че въпреки всичко постъпихте правилно.

Докато тя говореше, погледът на Пендъргаст си оставаше забит в земята. Сетне той бавно надигна глава и погледът му срещна нейния. Може би беше само плод на въображението й, но след думите й мъката, изписана върху лицето му, сякаш бе намаляла почти незабележимо.

— Благодаря ви, Нора — рече тихо той.

Информация за текста

© 2002 Дъглас Престън

© 2002 Линкълн Чайлд

© 2002 Тинко Трифонов, превод от английски

Douglas Preston, Lincoln Child

The Cabinet of Curiosities, 2002

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Музей на страха

ИК „Коала“, София, 2002

Редактор: Сергей Райков

ISBN 954-530-080-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12662]

Последна редакция: 2009-08-29 20:05:47