Бяла смърт

— Радвам се да те видя, Кърт — каза Тери и протегна ръка. Държеше се делово пред останалите, но очите й издаваха, че не е забравила целувката за лека нощ в Копенхаген; или поне му се струваше, че е така. — Това е Бен Найтхоук, помощник-изследовател в офиса ни.

Райън предложи да се преместят в края на мемориала и когато се увери, че могат да разговарят на спокойствие от мотаещите се туристи, мина направо на въпроса.

— Бен е открил важна информация за „Океанус“.

Райън кимна и младият индианец започна да разказва историята си.

— Аз съм от едно село в Северна Канада. То е доста отдалечено, на брега на едно голямо езеро, и обикновено районът е повече от спокоен. Преди няколко месеца майка ми ми писа, че някой купил голяма ивица земя от другата страна на езерото срещу селото. Според нея купувачът бил голяма корпорация. Искам, като завърша колежа, да работя за опазването на канадската гора, затова силно се заинтересувах, когато прочетох, че купувачите строели денонощно край езерото. Час по час долитали хеликоптери и хидроплани. Помолих я да ме държи в течение и за последен път получих вести от нея преди повече от две седмици. Беше много разтревожена.

От какво? — попита Остин.

— Не споменаваше. Пишеше само, че е свързано с работата от другата страна на езерото. Притесних се и тръгнах към дома, за да огледам. Семейството ми го нямаше.

— Искаш да кажеш, че са изчезнали? — попита Остин.

Найтхоук кимна.

— Цялото село е изчезнало.

— Канада е голяма страна, Бен. Къде се намира селото ти?

Найтхоук погледна към Райън.

— Като му дойде времето, Кърт — каза Райън. — Разкажи на господин Остин какво е станало след това, Бен.

— Тръгнах да ги търся — продължи Найтхоук. — Открих, че ги държат в плен от другата страна на езерото. Въоръжени типове караха мъжете от селото да работят — да разчистват земята около една голяма сграда.

— Знаеш ли кои са тези хора?

— Никога не ги бях виждал. Бяха с черни униформи. — Найтхоук погледна Райън, за да събере кураж, после продължи: — Звучи безумно, но когато стигнахме там…

— Кои „вие“?

— Заместникът ми Джош Грийн отишъл с Бен — обясни Райън. — Не се бой да разкажеш на господин Остин всичко, което си видял, независимо колко шантаво изглежда.

— Добре. — Найтхоук сви рамене. — Когато стигнахме, видяхме единствено гора и мястото, което разчистваха. След това сякаш от нищото се появи огромна сграда.

Той замълча, очакваше Остин да реагира със скептичен смях. Той обаче не отмести синьо-зелените си очи от него и само безстрастно каза:

— Продължавай.

— И така. Вместо дървета пред нас се издигаше гигантски купол. С Джош решихме, че прилича на ескимоско иглу, само че стотици пъти по-голямо. Докато гледахме, горната му част се отвори ето така — той събра шепи и ги отвори като черупка на мида. — Оказа се, че е хангар за цепелин.

— Като рекламите на „Гудиър“ ли? — попита Остин.

Найтхоук се замисли.

— Не. По-голям и по-дълъг. По-скоро като космическа ракета. Имаше дори име на перката. „Ницше“.

— Немският философ?

— Май да — каза Бен. — Видяхме го как каца в хангара и покривът се затвори, след което от вратата излязоха хора. Братовчед ми бе в групата работници и се опита да избяга, но един от онези кучи синове го уби.

Гласът на Найтхоук се разтрепери. Райън сложи ръка на рамото му.

— Достатъчно засега, Бен.

— Бих искал да помогна — каза Остин. — Но ми трябват още подробности.

— С най-голямо удоволствие, но информацията си има известна цена.

Остин вдигна вежда.

— Днес съм закъсал с дребните, Маркъс.

— Не се интересуваме от пари. Искаме SOS и НАМПД да работят заедно за разбиването на „Океанус“. Ние осигуряваме информацията. Вие ни включвате в акциите.

Остин му се ухили широко.

— По-добре се обърни към морските пехотинци, Райън. НАМПД е научна организация, чиято цел е събиране на знания. Не сме военни.

— Хайде, Кърт, стига си се преструвал — с многозначителна усмивка каза Райън. — Разследвахме работата ти в НАМПД. Воденият от теб специален екип се е занимавал с някои доста свирепи случаи. Не си спирал лошите, като си ги удрял по главите с научни трактати.

— Ласкаеш ме, Маркъс. Нямам властта да одобрявам съвместни акции. Ще се наложи да се обърна към по-висшите инстанции.

Райън прие отговора като съгласие и възкликна ликуващо:

— Знаех си, че ще се съгласиш! Страшно ти благодаря.

— Спести си благодарностите. Нямам намерение да се обръщам към шефовете си.

— Защо не?

— Защото НАМПД ще изложи репутацията си на риск, ако работи заедно с организация като SOS. От друга страна, ти ще получиш обществена подкрепа, като поставиш хората си под легитимния чадър на НАМПД. Съжалявам. Сделката не е взаимноизгодна.

Райън отметна коса назад.

— Не сме ти казали всичко, Кърт. Аз също съм лично заинтересован от всичко това. Не става въпрос само за братовчеда на Бен. Джош също е бил убит.

— Аз съм виновен — каза Бен. — Изтичах на открито и той се опита да ме спре. Застреляха го.

— Постъпил си така, както би постъпил всеки на твое място — каза Райън. — Джош бе храбър човек.

— Вече става дума за две убийства — каза Остин. — Съобщихте ли на полицията?

— Не. Искаме сами да се справим с това. Има и още нещо, което би могло да те убеди да размислиш. Издирихме новия собственик на земята около езерото. Дъщерна фирма за недвижими имоти… създадена от „Океанус“.

— Сигурни ли сте?

— Напълно. Сега с нас ли си?

Остин поклати глава.

— Само да ви напомня с какво се захващате, преди да грабнете револвери и да яхнете конете. „Океанус“ има пари, има връзки по целия свят, а както сте се убедили сами, не се колебаят да извършат и най-хладнокръвно убийство. Ще; смачкат и теб, и всеки от SOS като муха. Съжалявам за смъртта на братовчеда на Бен и на приятеля ти, но тя само доказва думите ми. Ще изложиш хората си на същата опасност. — Остин хвърли многозначителен поглед към Тери.

— Те са готови да поемат всеки риск в името на околната среда — каза Райън. — Явно НАМПД не дава и пет пари за нея.

— Задръж, Маркъс — намеси се Тери. — Кърт е прав. Може би можем да предложим компромисен вариант. SOS може да работи задкулисно с НАМПД.

— Думи на истински адвокат — каза Остин.

Тери не очакваше подобна реакция от негова страна.

— Какво трябва да означава това? — В гласа й се усещаше хлад.

— Мисля, че не става дума толкова за китове, моржове и мъртви другари, колкото за егото на приятеля ти. — Остин се обърна към Райън. — Още си бесен заради загубата на „Морски страж“. Той бе твоята гордост и радост. Щеше да изиграеш ролята на мъченик пред телевизионните камери, но датчаните те изиграха, когато снеха всички обвинения и тихомълком те изритаха от страната си.

— Това не е вярно — каза Тери. — Маркъс е…

Райън й махна да замълчи.

— Не си прави труда. Ясно е, че Кърт е приятел само когато му е удобно.

— По-добре, отколкото никакъв приятел — каза Остин и посочи статуята на Рузвелт. — Може би трябва да се върнеш и отново да прочетеш резюмето за ей онзи приятел. Не е искал от другите да оголват шии. Съжалявам за случилото се с братовчед ти, Бен, както и за Джош Грийн. Радвам се, че те видях пак, Тери.

Беше му дошло до гуша от грандоманията на Райън. Бе изпълнен с надежда, докато слушаше разказа на Найтхоук, но се ядоса, когато Райън затръшна вратата към вероятната диря. Тръгна по алеята и чу стъпки зад себе си. Тери го беше последвала. Настигна го и го хвана за ръката.

— Кърт, моля те да размислиш. Маркъс наистина се нуждае от помощта ти.

— Това ми е ясно. Но не мога да се съглася с условията му.

— Можем да стигнем до някакво споразумение — примоли се тя.

— Ако двамата с Бен искате помощ от НАМПД, ще трябва да се отървете от Райън.

— Не мога да го направя — каза тя и впери прекрасните си очи в него.

— Мисля, че можеш — отвърна той и я изгледа с неотстъпващ по сила поглед.