Бяла смърт

Тя бе монтирана на фиксирана рамка, без да може да се насочва или издига. Гюлето вдигна безполезен фонтан на стотина ярда зад кърмата на каравелата и Агирес се изсмя — знаеше, че е практически невъзможно да постигнеш пряко попадение с бомбарда дори целта ти да е толкова бавна като каравелата.

Галерите се движеха в редица една до друга. Когато димът над водата се разсея, двете странични набраха скорост и се озоваха точно зад каравелата. Маневрата беше за заблуждение. Двете галери рязко отклониха наляво и едната поведе. По-голямата част от въоръжението на галерите се намираше в предната дясна част. Докато минаваха покрай бавно движещата се каравела, можеха да пометат палубата и такелажа й с по-малките си оръдия.

Агирес бе очаквал подобна атака и се бе погрижил двете оръдия да се разположат на левия борд, като бе прикрил цевите им с черен плат. Врагът щеше да сметне, че каравелата не е въоръжена достатъчно добре и че фланговете й са на практика незащитени.

Огледа артилерийската платформа през далекогледа и изруга, понеже видя един бивш член на собствения си екипаж — бе го придружавал на доста от риболовните експедиции. Човекът познаваше пътя, по който Агирес смяташе да стигне до Западно море. Най-вероятно Инквизицията го бе изнудила да проговори, като бе заплашила семейството му.

Провери вертикалното насочване на оръдието, махна черния плат и се вгледа през отвора за стрелба. След като не срещна никаква съпротива, първата галера приближи каравелата — и Агирес даде заповед за стрелба. Двете оръдия изтрещяха. Първият изстрел бе преждевременен и отнесе носа на галерата, но второто гюле улучи точно артилерийската платформа.

Предната част на галерата се разпадна в пламъци и дим. Водата устремно нахлу в разбития корпус, подпомагана от скоростта на галерата, и тя потъна само за няколко мига. Агирес изпита съжаление за гребците — бяха приковани към греблата и не можеха да се спасят, но поне смъртта им бе бързо избавление в сравнение с месеците и годините страдание.

Екипажът на втората галера видя участта на водача и с прочутата за триремите пъргавина рязко изви по-далеч от каравелата, след което направи кръг и се пристрои да Мартинес, който предвидливо бе задържал своя кораб на разстояние.

Агирес предположи, че галерите ще се разделят, ще заобиколят кораба му отдалече, като внимават да стоят извън обсега на оръдията, след което ще обърнат и ще атакуват беззащитните гребци. Мартинес сякаш прочете мислите му — двете галери се разделиха и започнаха да заобикалят отдалеч каравелата, предпазливи като хиени.

Чу как главното платно над главата му изплющя. Затаи дъх, като се питаше дали не е просто единичен порив като предишния. Но платното изплющя отново, изду се и мачтите изскърцаха. Той изтича към носа, надвеси се през перилата и изкрещя гребците да се качват на борда.

Прекалено късно.

Галерите прекъснаха дългата си мързелива траектория и рязко поеха курс, който щеше да ги изведе право при кораба. Дясната обърна и стрелците насочиха аркебузите си към едната беззащитна лодка. Върху гребците се изсипа унищожителен огън.

Набрала смелост, втората галера предприе същата маневра от лявата страна. Стрелците на каравелата се бяха окопитили след изненадващата маневра на противника и съсредоточиха огъня си върху откритата артилерийска платформа, където Агирес за последен път бе видял Мартинес. El Brasero несъмнено се криеше някъде на сигурно място, но щеше да разбере посланието.

Залпът улучи платформата като оловен юмрук. Веднага след като стреляха, хората му вземаха следващото оръжие и стреляха пак, докато други трескаво презареждаха. Канонадата бе смъртоносна. Неспособна да издържи продължителната стрелба, галерата рязко се отдалечи — греблата и корпусът й бяха нацепени.

Екипажът се втурна да издърпа лодките. Първата бе потънала в кръв, половината гребци бяха мъртви. Агирес изкрещя заповеди на артилеристите и се втурна се към румпела. Хората се завтекоха към оръдията и ги избутаха към амбразурите на носа. Други нагласяваха платната така, че да уловят възможно най-пълно вятъра.

Каравелата набираше скорост. Агирес я насочи към пострадалата от стрелците галера. Тя се опита да се измъкне, но бе изгубила гребци и се движеше неравномерно. Агирес изчака, докато разстоянието се стопи на петдесет ярда. Стрелците от галерата откриха огън, но без особен ефект.

Гюлето улучи покритата капитанска каюта на кърмата и я пръсна на парчета. Следващите изстрели бяха насочени към ватерлинията и пробиха огромни дупки в корпуса. Галерата бързо потъна — останаха само мехури, парчета натрошено дърво и неколцина окаяни плувци.

Капитанът насочи вниманието си към третия противник.

Мартинес се спасяваше с бягство. Галерата му летеше на юг като подплашен заек. Пъргавата каравела се обърна и се опита да я последва. Очите на Агирес се бяха налели с кръв — предвкусваше как ще си отмъсти на El Brasero.

Но не бе писано това да стане. Вятърът изведнъж отслабна и каравелата вече не можеше да се мери по скорост с бягащата галера, чиито гребци се мъчеха да спасят живота си. Скоро галерата се превърна в черна точка насред океана.

Агирес бе готов да преследва Мартинес до края на света, но видя платна на хоризонта и предположи, че това са подкрепления. Ръката на Инквизицията бе дълга. Спомняше си какво бе обещал на жена си и отговорността си пред народа си. Неохотно обърна кораба и пое на север към Дания. Нямаше илюзии относно врага си. Макар и страхливец, Мартинес бе търпелив и упорит.

Рано или късно пътищата им щяха да се пресекат отново.

Пролог II

Германия, 1935 г.

Малко след полунощ кучетата по ивицата между Хамбург и Северно море започнаха да вият. Ужасените животни се взираха към черното безлунно небе с изплезени езици и настръхнала козина. Острият им слух бе доловил нещо, което човешкото ухо не можеше — слабото бръмчене на двигателите на огромното сребристо торпедо, плъзгащо се през гъстите облаци високо над земята.

Четирите 12-цилиндрови двигателя „Майбах“, по два от всяка страна, висяха в аеродинамичните си обшивки от дъното на дългия 240 метра въздушен кораб. Светлините блестяха в големите прозорци на контролната зала в предната част на фюзелажа. Дълга и тясна, тя бе организирана като кабината на лоцман, с компас и румпели за руля и хоризонталните стабилизатори.

Висок и изправен, сякаш бе глътнал бастун, Хайнрих Браун стоеше до кормчията, разкрачил крака и с ръце на гърба, в безукорна тъмносиня униформа и с островърха шапка. Студът се просмукваше в кабината и надвиваше нагревателите, поради което капитанът носеше под куртката дебело поло. Надменният профил на Браун бе като изсечен от гранит. Скованата му поза, побелялата му, подстригана късо като на войник коса и леко вирнатата му твърда брадичка напомняха за годините му като пруски морски офицер.

Той свери посоката по компаса и се обърна към човека до себе си — едър мъж на средна възраст с мустаци, които го правеха да прилича на добродушен морж.

— Е, хер Люц, вече успешно направихме първата крачка от историческото ни пътешествие. — Браун винаги се изразяваше изискано, макар и в малко анахроничен стил. — Движим се към целта си със сто и двадесет километра в час. Дори при слабия насрещен вятър изразходваното гориво е точно колкото бе изчислено. Моите поздравления, хер професор.

Херман Люц приличаше на кръчмар от мюнхенска бирария, но това не му пречеше да е един от най-изкусните аероинженери в Европа. След пенсионирането си Браун бе написал книга, в която излагаше идеята за въздушна линия до Северна Америка през полюса. На една лекция при представянето на книгата се бе срещнал с Люц, който се опитваше да събере средства за финансирането на въздушно пътешествие до Северния полюс. Двамата веднага се сближиха поради твърдата си увереност, че въздухоплаването ще допринесе за международното сътрудничество.