Добавить в цитаты Настройки чтения

Страница 24 из 78

Катерът намали и мина достатъчно близо, та Остин да може да види добре тримата мъже на борда. Бяха дребни и набити, с кръгли лица и смугла кожа. Черната им коса бе подстригана на бретон над почти азиатските им очи. Единият стоеше на щурвала, а другите двама гледаха Остин с нездрав интерес. Държаха пушки.

Катерът изключи двигателя и спря. Човекът на щурвала вдигна високоговорител и изкрещя нещо на език, който приличаше на местния. Остин отговори с глуповата усмивка и разпери ръце да покаже, че не разбира. Мъжът опита отново — първо на датски, а после и на английски.

— Частна собственост! Отдалечете се.

Остин продължи да се прави на идиот и глуповатата усмивка не слезе от лицето му. Вдигна високо въдицата и я посочи. Сериозните стрелци направиха същото с пушките си. Остин им махна, за да им покаже, че е разбрал мълчаливото им предупреждение, остави въдицата, включи двигателя и насочи лодката към изхода на залива.

След минута погледна през рамо и видя, че катерът се носи обратно към сушата. Хеликоптерът обърна и бързо го изпревари. Остин мина отново край яхтата. Палубата бе все така пуста. Той продължи покрай брега към носа с формата на папагалски клюн. След няколко минути видя Портата на русалката в основата на отвесната скала. Отворът бе висок пет-шест метра и малко по-тесен. Приличаше на миша дупка на фона на грапавата кафеникавочерна стена.

Въпреки поетичното си име Портата на русалката съвсем не изглеждаше гостоприемно. Морето бе сравнително спокойно, но вълните се разбиваха в приличащите на зъби скали от двете страни и пред тунела. Във въздуха летяха пръски. Водата пред отвора кипеше във водовъртежи, подобно на някаква гигантска пералня. На фона на рева на вълните някъде отвътре се чуваше глух екот. Остин настръхна. Сигурно точно така звучаха стоновете на удавените моряци. За съжаление не виждаше нито една русалка.

Спря на прилично разстояние от входа. Всеки опит да мине през него сега изглеждаше като опит да вденеш игла сред развилняла се тълпа. Погледна си часовника, седна и задъвка сандвича със сирене, който му бе приготвила Пиа. Тъкмо го довършваше, когато усети промяна в морето. Сякаш Нептун бе помръднал тризъбеца си. Макар водата около него да продължаваше да е неспокойна, вълните вече не експлодираха край отвора със силата на артилерийски снаряди. Пиа бе споменала, че през портата може да се мине безопасно само в моментите между прилива и отлива.

Остин надяна спасителната жилетка, разкрачи се широко за по-голяма стабилност, включи двигателя и насочи носа на лодката към отвора. Дори при липсата на течение около пещерата имаше водовъртежи. Той стисна зъби и се замоли детските спомени на Пиа за думите на баща й да са точни. Когато бе само на няколко метра от фаталния сблъсък със скалите, даде пълна газ и се насочи леко надясно, както бе инструктиран, макар да се намираше опасно близко до скалите. Когато до стената оставаха сантиметри, лодката се плъзна през тесния отвор с лекотата на змиорка.

Той направи бърз ляв завой, насочи се към една тясна цепнатина и влезе в канал, само с няколко сантиметра по-широк от лодката. Тя се заблъска в стените, но бързо мина през кривия проход и се озова в кръгло езерце, цялото във водорасли.

Остин приближи лодката до брега и я завърза за една издатина. Свали спасителната жилетка и мушамата, изкатери няколкото естествени стъпала и стъпи на площадка, зад която зееше дупка — приличаше на обърната наопаки ключалка. От нея вееше вятър — свиреше като тромпетист. Сигурно точно това бе породило легендата за злокобния вой на мъртвите моряци.

Остин включи фенерчето, тръгна по тунела и излезе в просторна пещера. От основната зала излизаха коридори. На стената до входа на всеки проход имаше рисунка на риба. Остин последва инструкцията на Пиа, влезе в коридора, отбелязан със спарид, и тръгна през лабиринт от пещери и тунели. Без грубите ориентири щеше да се изгуби безнадеждно. След няколко минути се озова в зала с висок таван — стените й бяха огладени и покрити с разноцветни изображения. Разпозна бизона и елена от рисунките на бащата на Пиа. Охрата и червените цветове сякаш бяха положени вчера.





Изображенията се комбинираха в завладяваща сцена, включваща антилопа, диви коне и дори космат мамут. Ловци с къси полички нападаха жертвите си с копия и лъкове и стрели. Стенописът обхващаше сцени от всекидневния живот. Имаше сцени на хора в тържествени дълги роби, изящни кораби с платна и постройки на по два и три етажа, със сложна архитектура. От изображението на мамута можеше да се съди, че рисунките са били създадени по времето на неолита, но явно изобразяваха много по-развита цивилизация.

Остин продължи да следва спарида в серия по-малки пещери и видя останки от огнища. Повече обаче го интересуваха следи от по-скорошно човешко присъствие. Някъде напред се чуха гласове. Прилепил гръб към стената, той предпазливо тръгна към гласовете и се озова в пещера с размерите на малък склад. Помещението приличаше на естествена кухина, разширена с помощта на експлозиви и пневматични чукове. От високия таван висяха прожектори и осветяваха стотици пластмасови кашони, наредени в дървени палети.

Остин се скри в сенките и загледа десетината мъже в черни комбинезони, които разтоварваха кашони от палета на един електрокар и ги слагаха на лентата на някакъв конвейер. Бяха набити и мургави, като мъжете от катера, със същата права и лъскава черна коса, високи скули и леко дръпнати очи. Вече приключваха с работата си и след малко половината тръгнаха към изхода, а останалите се забавиха, за да почистят. После също тръгнаха към вратата по заповед на един мъж, който, ако се съдеше по тона му, явно им беше шеф.

Остин излезе от скривалището си и огледа надписите на кашоните. Нанесените с шаблон думи обясняваха на различни езици, че съдържанието е рафинирана храна за риби. Той мина покрай голямата товарна порта в стената, вероятно използвана за внасянето на храната в склада, и тръгна към вратата, през която бяха излезли работниците.

В следващото помещение видя плетеница от тръби и помпи — излизаха от огромен кръгъл резервоар. Към него водеха множество улеи. Остин реши, че храната се изсипва в тях, смесва се в резервоара и се прехвърля по мрежата тръби до рибарника.

Видя до стената една щанга, взе я, прецени тежестта й и си помисли, че сигурно ще е не по-ефективна от перце пред автоматичните оръжия, но все пак я пъхна в колана си. Продължи покрай тръбите и излезе от помещението за смесване. Тръбите минаваха през коридор и свършваха в стена с врата в нея. Той я открехна и го лъхна студен въздух. Заслуша се. Не чу нищо и пристъпи напред. Свежият въздух бе прекрасен след тежката миризма на пещерите.

Тръбите излизаха от другата страна на стената и продължаваха покрай широка, покрита с бели камъчета алея между два успоредни реда сгради. От всяка постройка излизаха по-малки тръби и се свързваха с основните. Едноетажните постройки бяха от тухли от шлака, а покривите им бяха от гофрирана ламарина. Носеше се тежка миризма на риба и от всички страни се чуваше басовото бръмчене на невидими машини.

Той отиде до най-близката постройка. Стоманената врата бе отключена. Вероятно от „Океанус“ не очакваха някой досадник да успее да се промъкне покрай катерите и хеликоптера. Осветеното от слаби крушки на тавана помещение бе полутъмно. Бръмченето, което бе чул, идваше от електромоторите на помпите, които задвижваха водата в големи сини пластмасови резервоари, подредени от двете страни на коридора, минаващ по дължината на постройката. Към тях бяха свързани водопроводи, захранващи тръби, помпи, клапани и електрически вериги. Остин се покатери по металната стълба на един резервоар. Лъчът на фенерчето му размърда стотици стреснати рибки, големи не повече от пръст.

Той слезе, измъкна се от тези рибешки ясли и продължи от постройка на постройка. Бяха еднакви, като се изключеше размерът и видът на рибите в тях. Имаше сьомга, треска и други видове. В разположената в центъра по-малка сграда се намираше компютърният център. Той също се оказа празен. Остин се загледа в мигащите копчета и измервателни инструменти на централния панел и разбра защо до момента бе видял толкова малко хора. Рибната ферма бе почти изцяло автоматизирана.