Владетелката на замъка

Страх ме беше да срещна мрачния поглед на г-жа Полгри, лукавите очи на Тапърти и възбудените погледи на момичетата.

Дали и те като мен свързваха двете събития?

Попитах Конън какво е мнението му за следствието.

— Това са долни интриги. Ще направят аутопсия и ще констатират, че сър Томас е умрял от естествена смърт. Домашният му лекар години наред го е предупреждавал, че го грози подобна опасност.

— Лейди Треслин сигурно е много разтревожена.

— Тя ще се радва повече от всички, когато следствието приключи.

Предположих, че съдебните лекари сигурно познават семейство Треслин и Конън. Дали фактът, че Тремелин възнамерява да се ожени за мен — това не бе тайна за никого — нямаше да го представи в по-изгодна светлина, като се има предвид, че всички знаеха за желанието на лейди Треслин да му стане жена?

Трябваше да прогоня тези натрапчиви мисли от главата си, длъжна бях да вярвам на Конън. В противен случай трябваше да се примиря с факта, че съм влюбена в убиец.

Поканите за бала вече бяха изпратени — всичко бе станало прекалено бързо, ако питате мен. Лейди Треслин беше в траур и не бе поканена! Празненството трябваше да се състои четири дни след завръщането ни от Пенлъндстоу.

Селестин и Питър Нанзълок ни навестиха в деня преди бала.

Селестин ме прегърна и целуна.

— Скъпа моя, много съм щастлива. Знам колко много обичате Алвиън и колко добре ще й се отрази тази женитба. — В очите й проблеснаха сълзи. — Алис също би се радвала.

Благодарих и й рекох:

— Винаги сте се отнасяла толкова добре към мен, Селестин.

— Бях толкова благодарна, че най-сетне се намери гувернантка, която да съчувства на бедното дете.

— Мисля, че и г-ца Джансън е била привързана към Алвиън.

— Да, може би. Отначало всички мислехме така. Жалко, че тя постъпи толкова нечестно. Може би все пак се е поддала на моментно изкушение. Направих всичко възможно, за да й помогна.

— Вие наистина имате добро сърце, Селестин.

Питър се приближи към нас и галантно ми целуна ръка. Улових неодобрителния погледна Конън и ми стана много приятно. В този миг бях готова да забравя подозренията си.

— Щастливец е нашият Кон — възкликна Нанзълок. — Няма нужда да ти казвам колко много ти завиждам, приятелю! Мисля, че всички знаят какви са чувствата ми към г-ца Лий. Не случайно й подарих Джасинт. Сега обаче ще й предложа коня като сватбен подарък. Не възразявате, нали?

Погледнах към Конън и казах:

— Това е подарък за двама ни, нали?

— О, не — отвърна Питър. — Тя е само за вас. За Кон ще измисля нещо друго.

— Благодаря ви, Питър — рекох аз. — Много сте щедър.

— Тя ви принадлежи, г-це Лий. На вас и на никой друг. Толкова съм привързан към това прекрасно създание, че искам да попадне в добри ръце. Предполагам знаете, че заминавам в края на следващата седмица.

— Толкова скоро?

— Ускорих нещата, защото вече нищо не ме задържа тук — рече той и ме погледна многозначително.

Забелязах, че Кити, която в този момент ни сервираше напитки, се вслушва в разговора с повишено внимание.

Селестин разговаряше с Конън, а Питър използва момента, за да ми каже:

— Значи, все пак ще се омъжите за Кон. Е, надявам се, че ще успеете да го вкарате в пътя.

— Все пак не възнамерявам да му ставам гувернантка, Питър.

— Не съм сигурен. Гувернантките са си гувернантки. Предполагам, че Алвиън също е доволна.

— Да, мисля, че тя прие новината с радост.

— Тя ви харесва повече и от г-ца Джансън.

— Горката г-ца Джансън! Какво ли е станало с нея?

— Селест й помогна да си намери ново място при едни наши приятели — семейство Меривейлз. Те притежават замък близо до Дартмур. Чудя се дали г-ца Джансън е харесала Худфийлд Менър. Сигурно скучае в онази пустош, като се има предвид, че Тейвисток, най-близкият град, е на цели шест мили.

— Много мило от страна на Селестин, че й е помогнала.

— Е, такава си е нашата Селест — рече той и вдигна чашата си. — За ваше здраве, г-це Лий. Мислете за мен, когато яздите Джасинт.

— Разбира се, Питър. Пия и за здравето на нейната кръстница, г-ца Джансън.

Той се усмихна дяволито.

— Ако случайно промените решението си…

Аз повдигнах вежди.

— Имах предвид женитбата ви с Конън. Предлагам ви дом на другия край на земята. Винаги ще ви бъда верен, г-це Лий.

Усмихнах се и отпих от виното.

На другия ден излязохме с Алвиън на езда. Аз бях на гърба на Джасинт и това ми достави огромно удоволствие. Вече имах собствен кон, и то какъв! Чудесата в живота ми следваха едно след друго.

Балът мина великолепно. Учудих се, че всички ме приеха без следа от неодобрение. Като че ли бяха забравили, че до вчера бях гувернантката на Алвиън. Все пак не бе за пренебрегване и обстоятелството, че произхождах от добро семейство и бях доста образована. Приятелите на Конън се радваха, че той ще се жени, защото не желаеха името му да бъде намесвано в аферата Треслин.

В деня след бала Кон отново замина по работа.

— Натрупали са се доста неотложни въпроси, скъпа — рече ми той. — В Пенлъндстоу ми беше толкова приятно с теб, че просто забравих да свърша някои неща. Това е непростимо. Ще се върна след седмица, през това време ти се готви за сватбата. Давам ти пълна свобода на действията — ако сметнеш, че нещо трябва да бъде променено, промени го… Ако се нуждаеш от съвет, обърни се към Селестин — тя знае всичко за старите замъци.

Казах, че непременно ще се посъветвам с нея, за да й доставя удоволствие.

— Тя винаги се е отнасяла толкова добре към мен. Вечно ще съм й благодарна.

Сбогувахме се и аз дълго му махах от прозореца. Не се осмелих да го изпратя от входната врата, защото все още се притеснявах от слугите.

Щом излязох от стаята си, се сблъсках с Джили, която ме чакаше отвън. Откакто й съобщих, че ще ставам г-жа Тремелин, тя ме следваше по петите. Започнах да проумявам какво става в главата й. Тя ме обичаше по същия начин, по който бе обичала Алис — сляпо и покорно, и с всеки изминат ден представите й за двете ни все повече се сливаха в заблудения й разум. Алис я бе изоставила веднъж; Джили не искаше това да й се случи повторно.

— Здравей, Джили!

Тя наклони глава и ми се усмихна. Аз я хванах за ръката и я въведох в стаята си.

— Е, Джили, след три седмици ще се омъжа и ще бъда най-щастливата жена на света.

По този начин се опитвах да си вдъхна увереност, защото, говорейки на Джили, сякаш говорех сама на себе си.

Конън ми бе споменал, че ако искам, бих могла да направя някои промени в замъка, и ми хрумна, че все още не бях посещавала някои части от него.

Внезапно си спомних за г-ца Джансън. Някой ми бе казал, че тя е живяла в друга стая, не в моята. Не бях влизала в нейната спалня и реших, че сега е моментът да я разгледам. Можех на воля да обикалям замъка, защото само след няколко седмици щях да бъда новата му господарка.

— Джили, хайде да отидем в стаята на г-ца Джансън. — Хванах я за ръка и тя покорно ме поведе натам. Беше много по-интелигентна, отколкото хората си мислеха.

Влязохме в най-обикновена спалня, която бе дори по-малка от моята. Впечатление правеше единствено фреската, заемаща една от стените. Джили ме дръпна за ръката — искаше да се приближим. Сетне детето домъкна един стол и се качи на него. Чак сега разбрах — на стената имаше тайно прозорче, като в солариума. Погледнах през него и пред мен се разкри параклисът.

Джили усмихнато ме погледна — явно беше много доволна, че ми е показала тайното прозорче. Когато се върнахме в стаята ми, тя не искаше да си тръгва.

Очевидно се страхуваше. Боеше се да не би да я напусна като Алис.

Детето бе решило да не ме изпуска от поглед, за да не ме загуби.

Цяла нощ откъм морето духа поривист югозападен вятър. Изви се буря и проливният дъжд заблъска по стъклата. В небето гърмеше и трещеше, а солидните основи на Маунт Мелин сякаш се клатеха. Прекарах най-кошмарната нощ от пристигането си насам.