Махалото на Фуко

Лесно е да се досетим за психологическата реакция на останалите арестувани. Който признае, остава жив, макар и в каторгата, а докато е жив, човек не губи надежда. Който не признае или, още по-лошо, се откаже от признанията си, отива директно на кладата. Петстотинте отказали се, още живи, се отказват от отказването.

Сметките на „осъзналите се“ се оказали правилни, защото през 1312 година тези, които не признали, били осъдени на доживотен затвор, докато на призналите било дадено опрощение. Филип нямал изгода от масово унищожение, искал само да разтури Ордена. Освободените рицари, вече съсипани телом и духом след четири-пет години затвор, се влели тихомълком в други ордени с единственото желание да бъдат забравени и това изчезване, това зачеркване дълго ще тегне над легендата за нелегалното възраждане на Ордена.

Моле продължавал да иска аудиенция при папата. Климент свикал Събора във Виена през 1311 година, но не поканил Моле. Осветил разтурянето на Ордена и предал имотите му на Гостоприемниците, макар че в момента били управлявани от краля.

Минали още три години и най-сетне се стигнало до споразумение с папата. На 19 март 1314 година пред портала на „Нотр Дам“ Моле бил осъден на доживотен затвор. Чувайки тази присъда, Моле достойно изсъскал нещо. Очаквал, че папата ще му разреши да се оневини, и се чувствувал излъган. Знаел много добре, че ако още веднъж се откаже от показанията си, и той ще бъде обвинен като клетвопрестъпник и „релапс“. Какво ли е ставало в душата му след близо седем години очакване на присъдата? Дали си възвръщал куража от миналото? Или пред перспективата да загине зазидан жив и обезчестен е решил, че е по-добре да се обрече на една красива смърт? Протестирал, твърдейки, че той и неговите братя са невинни и че Тамплиерите са извършили само едно престъпление: от малодушие са изневерили на Храма. Смъртта му била неизбежна.

Ногаре потрива ръце: за публично престъпление — публична присъда, и то окончателна, по най-бързата процедура. Като Моле се държал и прецепторът на Нормандия Годфроа дьо Шарне. Още същия ден кралят взел решение: кладата да се издигне в самия край на остров Сите. При залез слънце Моле и Шарне издъхват сред пламъците.

По традиция магистърът, преди да умре, предрича кончината на своите преследвачи. И наистина, папата, кралят и Ногаре умират в течение на една година. Колкото до Марини, след смъртта на краля той е заподозрян в злоупотреба. Враговете му го обвиняват в магьосничество и искат смъртна присъда. Мнозина започват да смятат Моле за мъченик. И Данте ще подхване възмутен темата за преследването на Тамплиерите.

Тук свършва историята и започва легендата. В един от вариантите й се казва, че в деня, когато Луи XVI бил гилотиниран, някакъв непознат се качил на ешафода и извикал: „Жак дьо Моле, ти си отмъстен!“

Това е в общи линии историята, която разказах, често прекъсван от слушателите си, онази вечер в „Пилад“.

Белбо ме питаше: „Сигурно ли е, че не сте заимствували от Оруел или от Кьостлер“. Или: „Също като процеса на оня… Как се казваше? От културната революция!“ На което Диоталеви възразяваше всеки път: „Historia magistra vitae 101.“ Белбо пък се обръщаше към него: „Ти мълчи, кабалистът не трябва да вярва в историята.“ А Диоталеви отвръщаше: „Именно, всичко се повтаря в кръг, историята е учителка, защото ни учи, че не съществува. Затова пък са важни пермутациите.“

— Изобщо, каза накрая Белбо — какви са били Тамплиерите? Отначало ни ги представихте като каубои от филм на Джон Форд, после като мърльовци, след това като рицари от старинна миниатюра, като божи банкери, нагазили в тъмни сделки, като войници на поход, като привърженици на демонична секта и най-сетне като мъченици на свободната мисъл… Какви са били всъщност?

— Трябва да е имало някаква причина, за да се превърнат в мит. Вероятно са били всички тези неща едновременно. Какво е била католическата църква, би могъл да запита някой марсиански историк от трихилядната година. Тези, които са се оставяли да бъдат разкъсвани от лъвовете, или тези, които са убивали еретиците? И двете, нали?

— Но правили ли са наистина тези неща, или не?

— Най-забавното е, че техните последователи, говоря за неотамплиерите от различните епохи, твърдят, че да. Обяснения има колкото искате. Първа теза: ставало е дума за мъжкарски ритуали — искаш да станеш Тамплиер? Покажи, че си потентен, плюй върху разпятието и да видим дали Бог ще те порази с гръм, и понеже ще влизаш в този орден, трябва да си готов да дадеш всичките си крайници на братята и да разрешиш дори да те целуват по задника. Втора теза: приканвани били да се отрекат от Христос, за да знаят как да се справят, когато бъдат заловени от сарацините. Обяснението е идиотско, защото човек не се учи как да устоява на мъченията, като прави, макар и символично, това, което мъчителят ще поиска от него. Трета теза: докато били на изток, Тамплиерите влезли в контакт с еретици манихейци, които презирали кръста като инструмент за мъченията на Христос и проповядвали отказ от света, от брака и от продължаването на рода. Стара идея, характерна за много ереси от първите векове, възприета и от катарите. А съществува цяла една тенденция, според която Тамплиерите са пропити от идеите на катарството. Тогава е разбираема причината за содомията, макар и само символична. Да предположим, че рицарите са влезли в контакт с тези еретици: явно не са били интелектуалци, но дали от простодушие, дали от снобизъм и най-вече поради отношението си към тялото са си създали свой личен фолклор, който ги отличавал от останалите кръстоносци. Извършвали са ритуали за благодарност, без да се запитват какво точно означават те.

— А Бафомет?

— Вижте какво, в много от показанията се говори за една „figura Baffometi 102“, но може би е било грешка на първия писар и ако буквите са били объркани, грешката може да е била преписана във всички останали документи. В други случаи се говори за Мохамед — „istud caput vester deus est et vester Mahumet 103“, а това означава, че Тамплиерите са си създали своя синкретична религиозна служба. В някои от показанията се твърди, че трябвало да се кланят на „яли“, което навярно означава „аллах“. Но мюсюлманите пък не почитат образа на Мохамед и просто не се знае от кого са се повлияли Тамплиерите. От показанията излиза, че мнозина са виждали тези глави, понякога обаче не е само глава, а цяло тяло, от дърво, с къдрави коси, покрито със злато, и винаги с брада. Изглежда, че съдиите са намерили тези глави и са ги показвали на обвиняемите, но общо взето, няма и следа от тях, всички са ги виждали, но никой не ги е видял. Като историята с котката: някой казва, че е сива, друг — червена, трети — черна. Но я си представете при един разпит с нажежено желязо: „Виждал ли си котка по време на посвещаването?“ Как да не е виждал, един склад към храма с всички храни, които трябва да се запазят от мишките, сигурно е бил пълен с котки. По онова време в Европа котката не е била много разпространена като домашно животно, докато в Египет — да. Кой знае дали Тамплиерите не са държали котки у дома си, противно на схващанията на достопочтените люде, които смятали тези животни за съмнителни. Същото е станало и с главите на Бафомет, може да са били свещени съдове във форма на глава — по онова време често се срещали. Естествено, някои твърдят, че Бафомет бил алхимичен символ.

— Алхимията е навсякъде, отбеляза категорично Диоталеви. — Може би Тамплиерите са познавали тайната на добиването на златото?

— Разбира се, че са я познавали, каза Белбо. — Напада се някой сарацински град, изколват се жени и деца, заграбва се всичко, което попада подръка… Истината е, че цялата тази история е голяма бъркотия.

— А може би в главите им е била бъркотия, разбирате ли? Те изобщо не са се интересували от теологични диспути. Историята е пълна с такива общности, които си създават собствен стил, отчасти фуклив, отчасти мистичен, но и самите те не са знаели точно какво правят. Естествено, освен това съществува и езотеричното тълкуване — те са знаели чудесно всичко, били са привърженици на източните тайни и дори целувката по задника е имала значение в посвещаването.

101

Historia magistra vitae (лат.). — Историята е учителка на живота.

102

Figura Baffometi (лат.) — фигура, изображение на Бафомет.

103

Istud caput vester deus est et vester Mahumet (лат.). — Тази глава е вашият бог и вашият Мохамед.