Махалото на Фуко

— Sub umbra alarum tuarum!

— Да влязат сега почетните носители на тридесет и шестте висши и най-тайни степени!

И докато Браманти извикваше един по един избраниците, те влизаха в обредни одежди със знака на Златното руно на гърдите.

— Рицарят на Бафомет, Рицарят на Трите Непокътнати Печата, Рицарят на Седмия Печат, Рицарят на Тетраграмата, Рицарят Отмъстител на Флориан и Деи, Рицарят на Атанор… Почитаемият Наометър на Вавилонската Кула, почитаемият Наометър на Великата Пирамида, почитаемият Наометър на Катедралите, почитаемият Наометър на Соломоновия Храм, почитаемият Наометър на Палатинските градини, почитаемият Наометър на Храма в Хелиополис…

Браманти произнасяше титлите и назованите влизаха на групи, тъй че не успявах да различа коя титла кому принадлежи. Но със сигурност забелязах сред първите дванадесет Де Губернатис, стареца от книжарница „Слоан“, професор Каместрес и неколцина други, които бях срещнал онази вечер в Пиемонт. И, струва ми се, че под званието Рицар на Тетраграмата видях господин Гарамонд, тържествен и достолепен, вживян в новата си роля, който с треперещи пръсти докосваше знака на гърдите си. А в това време Браманти продължаваше:

— Мистичният Посланик на Карнак, Мистичният Посланик на Бавария, Мистичният Посланик на Барбелогностиците, Мистичният Посланик на Камелот, Мистичният Посланик на Монсегюр, Мистичният Посланик на Скрития Имам… Върховният Патриарх на Томар, Върховният Патриарх на Килуайнинг, Върховният Патриарх на Сен Мартен-де-Шан, Върховният Патриарх на Мариенбад, Върховният Патриарх на Невидимата Охрана, Върховният Областен Патриарх на Крепостта Аламут…

Безспорно Патриархът на Невидимата Охрана беше Салон, все със същото сиво лице, но облечен не в халат, а в блестяща жълта роба, поръбена с червено. Следваше го Пиер, психопомпът на Луциферианската църква, който обаче носеше на гърдите си вместо Златното руно кинжал в позлатена ножница. А Браманти продължаваше:

— Върховният Йерогам на Химическата Венчавка, Върховният Психопомп на Родоския Бик, Върховният Референт на Свръхтайнствените Тайни, Върховният Стеганограф на Тайнописната монада, Върховният Звезден Координатор на Двата Космоса, Върховният Пазител на Розенкройцеровата гробница, Неоценимият Архонт на Токовете, Неоценимият Архонт на Кухата Земя, Неоценимият Архонт на Мистичния Полюс, Неоценимият Архонт на Лабиринтите, Неоценимият Архонт на Върховното Махало… — Браманти направи пауза и ми се стори, че произнася неохотно последната формула:

— И Най-Неоценимият измежду Неоценимите Архонти, Слугата на Слугите, Пресмиреният Секретар на Египетския Едип, Най-Нищожният Пратеник на Властелините на Света и Вратар на Агарта, Последният Пазител на Махалото: Клод-Луи граф Дьо Сен-Жермен, принц Ракоски, граф Дьо Сен-Мартен и маркиз Алие, владетел на Сюрмон, маркиз Уелдън, маркиз Монферато, Еймар и Белмар, граф Солтиков, кавалер Шьонинг, граф Чароди!

Докато изброените се подреждаха в притвора с лице към Махалото и към множеството вярващи в кораба, влезе Алие. Облечен в син двуреден костюм на райета, с бледно и напрегнато лице, той водеше за ръка, сякаш придружаваше някаква душа по пътеката към Отвъдния свят, Лоренца Пелегрини, също бледна и като че замаяна от наркотик, облечена само в бяла полупрозрачна туника, с коси, разпилени по раменете. Видях я в профил, когато минаваше край мен, чиста и морна като грешница от рисунките на прерафаелитите. Беше толкова безплътна, че този път не възбуди моето желание.

Алие отведе Лоренца при мангала близо до статуята на Паскал, погали я по безизразното лице и направи знак на Великаните от Авалон, които застанаха от двете й страни, подкрепяйки я. След това отиде до масата и седна с лице към присъствуващите, и го видях идеално как изважда табакерата от джобчето на жилетката си и я потърква мълчаливо, преди да заговори.

— Братя рицари, тук сте, защото през тези дни мистичните посланици са ви известили и следователно всички вече знаете повода за нашето събиране. Трябваше да се съберем през нощта на 23 юни 1945 година и може би тогава някои от вас не са били още родени, искам да кажа, поне в сегашния си образ. Тук сме, защото след шестстотин години многострадално блуждаене намерихме един който знае. Как е узнал, и то повече от нас, е вълнуваща тайна. Но се надявам, че сред нас присъствува, и ти не би могъл да липсваш сега, нали, приятелю мой, прекалено любопитен някога? — повтарям, надявам се, че сред нас присъствува този, който ще ни се разкрие. Арденти!

Полковник Арденти, той беше, разбира се, с гарвановия си профил, макар позастарял, си проправи път сред присъствуващите и застана пред групата, превърнала се в негов съдник, но помежду им се препречваше Махалото, което бележеше непреодолима граница между тях.

— Дълго не сме се виждали, братко, каза с усмивка Алие. Разбрах, че разпространявайки вестта, не си могъл да устоиш. Тогава? Ти знаеш какво е казал затворникът, а той твърди, че го е узнал от теб. Ти значи си го знаел и си мълчал.

— Графе, отвърна Арденти, затворникът лъже. Унизително ми е да го заявя, но честта преди всичко. Историята, която му разказах, не е тази, която ми предадоха Мистичните Посланици. Тълкуването на посланието — да, вярно е, попаднах на едно послание, скрих го от вас преди години в Милано, е различно… Самият аз не бих бил в състояние да го прочета така, както го е прочел затворникът, затова този път поисках помощ. И трябва да ви кажа, че не срещнах подкрепа, а само недоверие, предизвикателства и заплахи… — Може би искаше да продължи, но вперил поглед в Алие, той виждаше и Махалото, което му действуваше като магия. Хипнотизиран, падна на колене и изрече с мъка:

— Прошка, защото не зная.

— Простено ти е, защото знаеш, че не знаеш, каза Алие. Върви. И така, братя, затворникът знае твърде много неща, за които никой от нас не е подозирал. Знае дори кои сме и ние го научихме от него. Трябва да действуваме бързо, след малко ще се съмне. Докато вие стоите тук и размишлявате, аз ще се оттегля още веднъж насаме с него, за да изтръгна от устата му откровението.

— А, не, господин графе! — Пиер бе изскочил насред полукръга с широко разтворени зеници. Два дни подред разговаряхте с него, без да ни предупредите, и той не бил видял нищо, не бил казал нищо, не бил чул нищо, също като трите маймуни. Какво повече ще искате от него тази нощ? Не, тук, тук, пред всички ни!

— Успокойте се, скъпи Пиер. Тази вечер наредих да доведат онази, която смятам за най-изящното превъплъщение на София, мистичната връзка със сгрешения свят или Върховния Огдоад. Не ме питайте как и защо, но благодарение на тази посредничка затворникът ще проговори. Кажи на тези хора коя си, София!

И Лоренца, все така сънена, се подчини, с мъка изричайки думите:

— Аз съм… блудницата и светицата.

— Браво! Чудесно! — изсмя се Пиер. Тук е каймакът на посветените, а ние чакаме курвите да ни помагат. Не, изправете го тук, веднага, пред Махалото!

— Хайде да оставим детинщините, спря го Алие. Дайте ми един час време. Защо смятате, че ще проговори тук, пред Махалото?

— Ще проговори в момента на унищожаването си. Човешкото жертвоприношение! — извика Пиер по посока на публиката.

А от кораба в отговор проехтя:

— Човешкото жертвоприношение!

Напред пристъпи Салон.

— Графе, да оставим наистина детинщините, нашият брат е прав. Ние не сме полицаи…

— Вие ли го казвате? — прекъсна го подигравателно Алие.

— Ние не сме полицаи и не смятаме за достойно да се използуват средствата на рутинното следствие. Но също така не смятам, че жертвоприношенията могат да послужат за нещо пред подземните сили. Ако те бяха поискали да ни дадат знак, отдавна да са го направили. Освен затворника още някой е знаел, но се е скрил. Добре, тази вечер имаме възможността да изправим затворника лице в лице с тези, които знаят, и… поусмихна се, присви очи под рошавите си вежди и впери поглед в Алие, да го изправим също така пред нас или пред някои измежду нас…