Името на розата

Но тази моя неспособност да прозра може би се дължи на сянката, която наближаващият дълбок мрак хвърля върху застаряващия свят.

Est ubi gloria nunc Babylonia 285? Къде са едновремешните снегове? Земята танцува танца на Макабре 286, понякога ми се струва, че по Дунава плават кораби, пълни с безумци, запътили се към някакво незнайно място.

Не ми остава друго, освен да замълча. О quam salubre, quam iucundum et suave est sedere in solitudine et tacere et loqui cum Deo! 287Скоро ще се прибера при моя Бог, но вече не мисля, че ще бъде преславният Бог, за когото ми говориха абатите от моя орден, или носещият радост Бог, както вярваха едновремешните минорити; може би няма да бъде и Богът на състраданието. Бог е абсолютно небитие, извън времето и пространството… Скоро ще закрача из тази просторна, от гладка по-гладка безбрежна пустош, в която истински благочестивото сърце изтлява в блаженство. Ще потъна в божествената тъма, в безмълвно мълчание и в едно дивно венчило и при това потъване ще се заличи всяко равенство и всяко неравенство; и в тази бездна духът ми ще изгуби себе си и няма да познае нищо — нито кое е еднакво, нито кое е различно: и ще бъдат забравени всички различия, ще се озова в първородната основа, в мълчаливата пустош, където никога не е имало различия, там, където никой не е на мястото си. Ще потъна в мълчаливата и обезлюдена божественост, където няма нито дела, нито образи.

В скриптория е студено, палецът ме наболява. Оставям този разказ, не знам за кого, вече не знам и за какво: stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos 288.

Информация за текста

© 1980 Умберто Еко

© 1985 Никола Иванов, превод от италиански

Umberto Eco

Il nome della rosa, 1980

Разпознаване: sir_Ivanhoe, 2008

Последна редакция: NomaD, 2008

При редакцията след разпознаването е използвано първото издание на романа (изд. „Народна култура“, 1985 г.)

Публикация

Умберто Еко. Името на розата

ИК „Бард“ ООД, 2002

Превод: Никола Иванов, 1985

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7153]

Последна редакция: 2008-05-06 00:44:20

285

„Къде е сега Вавилонската слава?“

286

Танцът на Макабре — вид средновековни алегорични драми и процесии, в които главно действащо лице била смъртта. Етимологията е неясна: едни свързват името със седемте братя Макавеи (еврейски национални герои, загинали за свободата и независимостта на отечеството си през II в. пр.н.е.), а други — с възможно име на френски художник, нарисувал за пръв път картина с танца на смъртта.

287

„О, колко е целебно, колко е мило и приятно да седиш в усамотение и да мълчиш, и да разговаряш с Бога.“

288

„Някогашната роза остана само в името; ние запазваме само името.“