Добавить в цитаты Настройки чтения

Страница 112 из 117

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

МЪГЛЯВИНАТА АНДРОМЕДА

В Северна Африка, на юг от залива Голям Сирт, се е разстлала огромната равнина Ел Хомра. Преди отслабването на пасатните обръчи и изменението в климата тук се намирала хамада — пустиня без тревичка. Цялата е била окована в броня от полиран чакъл и триъгълни камъни с червеникав оттенък, от които получила и названието си «червена». Море от заслепяващи жарки пламъци в слънчев ден, море от студен вятър в есенните и зимните нощи. Сега от хамадата е останал само вятърът; той гонеше по твърдата равнина вълни висока синкавосребриста трева, преселена тук от степите на Южна Африка. Свистенето на вятъра и полягащата трева будеха в паметта неопределено чувство на печал и близост между степната природа и душата, сякаш това вече е срещано в живота. Неведнъж и при различни обстоятелства — в скръб и радост, при загуба и находка.

Всяко отлитане или кацане на звездолет оставяше изгорял, отровен кръг с диаметър около километър. Тия кръгове се ограждаха с червена металическа мрежа и стояха охранявани десет години — време, което повече от два пъти надминаваше продължителността на разлагането на газовете, изпускани от двигателите. След приземяване или потегляне на кораб космодрумът се прехвърляше на друго място. Това слагаше отпечатък на временност, недълготрайност върху обзавеждането и помещенията на летището, като сродяваше обслужващите го работници с древните номади в Сахара, които няколко хилядолетия са чергарували тук на особени гърбати животни с извити шии и мазолести лапи, наричани камили.

Планетолетът «Барион» в своя тринадесети рейс между строящия се спътник и Земята докара Дар Ветер в Аризонската степ, останала пустиня и след изменението в климата поради натрупаната в почвата радиоактивност. В утрото на откриването на ядрената енергия в ЕРС тук се извършвали множество опити и проби на нови видове техника. И досега съществува заразеност от продуктите на радиоактивното разпадане — твърде слаба, за да вреди на човека, но достатъчна, за да забави растежа на дърветата и храстите.

Дар Ветер се наслаждаваше не само от прекрасното очарование на Земята — лазурното небе с моминска премяна от леки бели облаци, но и от прашната почва, и от рядката остра трева.

Да крачиш с твърда стъпка по Земята под златното слънце, изложил лицето си на сухия свеж вятър! Само ако си поживял на границата на космическите бездни, можеш да разбереш цялата красота на нашата планета, някога наречена от неразумните прадеди «Долина на мъка и сълзи»!

Гром Орм не задържа строителя — старият председател на Съвета сам искаше да изпроводи «Лебед».

И двамата пристигнаха в Ел Хомра в деня на потеглянето на експедицията.

От въздуха Дар Ветер забеляза върху матовата стоманеносива равнина две гигантски огледала. Дясното представляваше почти кръг, лявото — дълга, заострена назад елипса. Огледалата бяха следи от неотдавнашните издигания на корабите от тридесет и осмата звездна експедиция.

Кръгът бе оставен от «Тинтажел», който се насочи към страшната звезда Т, натоварен с обемисти апарати за правилна обсада на спиралодиска от глъбините на Космоса. Елипсата беше дирята от издигналата се по-полегато «Аела», понесла голяма група учени за разгадаване промените в материята върху бялото джудже от тройната звезда Омикрон 2 от Еридан. Пепелта, в която бе превърната каменистата почва на мястото, където енергията от двигателите е ударила и проникнала на метър и половина дълбочина, беше залята със свързващ състав, за да се предотврати разнасянето от вятъра. Оставаше само да се пренесат оградите от местата на старите изпитания. Това ще направят след отпътуването на «Лебед».

Ето го и самия «Лебед», чугуненосив в топлинна броня, която ще изгори по време на пробиването на атмосферата. В по-нататъшния си път корабът ще блести ярко със своята обшивка, отразяваща всички видове радиация. Ала никой няма да ги види в това великолепие освен роботите астрономи, които следят полета. Тези автомати ще дадат на хората само снимка на блещукаща точка. Обратно на Земята ще дойде кораб, покрит с обгар, с бразди и фуниевидни дупки от избухванията на дребни метеоритни частици. Обаче никой от застаналите сега наоколо хора не ще види «Лебед»: всички те няма да преживеят сто седемдесет и две години и да дочакат завръщането на експедицията. Сто шестдесет и осем независими години пътуване и четири — изследване на планетите, а за пътешествениците всичко към осемдесет години.



Дар Ветер с неговата професия не ще дочака даже пристигането на «Лебед» върху планетите на зелената звезда. Както и в отминалите дни на съмнения, Дар Ветер се възхити от смелата мисъл на Рен Боз и Мвен Мас. Нека техният опит да не е сполучил, нека тоя въпрос, засягащ фундамента на Космоса, да е още далеч от разрешението си, нека той се окаже погрешна фантазия! Тия безумци са гиганти на творческата мисъл на човечеството, защото дори в опровергаването на теорията и опита им хората ще стигнат до огромен подем на знанието.

Замислен, Дар Ветер едва не се спъна в сигнала на зоната за безопасност, обърна се и забеляза край подножието на самодвижещата се кула за телевизионни предавания позната фигура на пъргав човек. С разрошена непокорна червеникава коса, присвил острите си очи, към него се устреми Рен Боз. Мрежа от тънки, слабо забележими следи от рани беше изменила лицето му, от чиито бръчки лъхаше страдалческо напрежение.

— Радостно е да ви види човек здрав, Рен!

— Вие сте ми много нужен! — физикът протегна към Дар Ветер малките си ръце, обсипани с лунички.

— Какво правите тук дълго преди отлитането?

— Изпращах «Аела» — за мен са извънредно важни данните за гравитацията на една толкова тежка звезда. Узнах, че ще дойдете, и останах…

Дар Ветер мълчеше в очакване на пояснения.

— Вие се връщате в обсерваторията на външните станции по молба на Юний Ант?

Дар Ветер кимна.

— Ант напоследък е записал няколко неразшифровани съобщения по Пръстена…

— Всеки месец се извършва приемане извън обичайното време за информиране. И моментът на включване на станциите се изменя с два земни часа. За година проверката изминава едно земно денонощие, за осем години — цяла стохилядна от галактическата секунда. Така се запълват пропуските в приемането от Космоса. През последното шестмесечие на осемгодишния цикъл започнахме да получаваме несъмнено твърде далечни, непонятни за нас съобщения.