Страница 3 из 4
– Прибирайте се веднага в квартирите си!
Людмила като ученичка в 10-ти клас- 1958 г. и като моя съпруга -1980 г.
Людмила завърши средното си образование през пролетта на 1960 г. и започна да работи като продавачка в един павильон в Русе. Аз започнах да работя по дипломната си работа в Машинно – тракторната станция град Левски и в родното си село. Срещите ни с Людмила ставаха все по-рядко. След дипломирането си започнах работа в Плевен и мислех, че за да се оженя трябва да имам вече малко пари и не потърсих Людмила, за което съжалявам. Тя заминала при брат си в Родопските мини „ГОРУБСО”, където той вече работел, след уволнението от казармата. Така житейските ни пътища се разделиха. Срещнахме се случайно в центъра на Плевен през 1979 г., аз като разведен, а тя като вдовица. Както гласи народната поговорка: „Стара любов ръжда не хваща”, любовта пак се появи между нас. Решихме да се съберем, сключихме брак и живяхме с разбирателство и любов до нейната смърт на 28 февруари 2015 г. Вечна й памет!
В нашата Първа група от специалността: „Ремонт и експлоатация на автомобили, трактори и селскостопански машини” от 22-ма човека, най-напред успях да се сприятеля с Велико Стоянов от Русе и Алекси Крумов от село Върбово Видинско. Момчета от бедни семейства, току що завършили средното си образование, те бяха облечени в старите си дрехи, но щастливи, че са осъществили мечтата си да станат студенти. Аз бях по-добре облечен не защото съм от по-богато семейство, а защото след завършването на Плевенската гимназия не можах да стана студент в Софийската Политехника, въпреки високия бал, защото се пазеха определен брой места за кандидати с предимства: деца на активни борци против фашизма, български граждани мюсюлмани и цигани, офицери и сержанти съкратени от българската армия и други. Работих една година в родното си село и успях да си купя нови дрехи: спортно сако, панталон, балтон и обувки.
Щастливите студенти Велико, Алекси и Тодор
Оригинален беше Георги Костадинов от село Надър Бургаско. Той прекара зимата 1955–1956 г. облечен с ученическия си шинел и обут с гумени цървули.
Георги Костадинов с шинел и Тодор с балтон в центъра на Русе, Декември 1955 г.
С тези момчета си допаднахме както по социален произход, така и по характер и морал и бяхме близки приятели през целия курс на обучението ни в Русе. Когато започнахме да разработваме курсови проекти, свързани с изчисления и чертежи, се събирахме четирима приятели да работим заедно: Тодор, Алекси, Велико и Цветан Цанов. Велико беше женен и със съпругата си Нина живееха на квартира в къща с дворче на улица Плевен 22, където правехме и другарски обяд. Кой каквото носеше, изяждахме го заедно. Цветан от село Дерманци Ловешко носеше едър балкански боб, който Нина така вкусно сваряваше в голяма тенджера на огън в двора. Ние, гладните студенти, изяждахме този боб с голям апетит и удоволствие. След като издържахме успешно Третата изпитна сесия, имаме по-високо самочувствие и можем да седнем за кратка почивка.
От ляво надясно: Иван Куклин, Алекси, Тодор и Николай Костадинов пред сградата на ВИМЕСС, Февруари 1956 г.
Наши студенти се свързали с училището за медицински сестри в Русе и се организираха срещи с музика, танци и запознанства. По-опитните в любовта момчета завързаха сериозни запознанства, някои от които завършиха с женитби. От моите приятели такива бяха Александър Васильовски, Ангел Георгиев, Ганчо Гужгулов и други. Аз, като стеснителен и нямащ опит в отношенията с момичета, не успях да завържа никаква връзка, а само танцувах.
3.2. Занимания през свободното време
Ние студентите във ВИМЕСС Русе нямахме много свободно време, защото имахме занятия и в събота до обед. При хубаво време, някой неделен ден, нашата група правехме колективна разходка сред природата – в Дунавския парк, или в парка Липник край Русе. Бяхме много жизнерадостни, весели и с бодро настроение се забавлявахме приятно. Разказвахме си забавни истори, пеехме песни, шегувахме се и си правехме снимки. Най-често пеехме две песни, чиито текстове не съм забравил и до сега:
Зимна разходка, Март 1956 г.
При пеенето на тези думи лицата на колежките засияваха – явно мечтаеха и на тях да се случи такова преживяване. Аз не зная дали тези песни са изпълнявани по радио София, или дискотеките, защото тогава нито съм слушал радио, нито съм посещавал дискотеки. Тон за песен обикновено даваше колежката Слава Петрова, а баритонът на Жоржета Колева се извисяваше над всички гласове. Пеехме всички, кой както може и веселбата беше неописуема.
Колко вкусна е храната след приятната разходка сред природата!
Комсомолската организация на нашия курс решава да формираме Мъжки хор, за да пеем през зимата и футболен отбор, за да спортуваме през лятото. Това са тъй наречените Културно-масови мероприятия за развлечения. Аз се записах и в двата състава, защото обичах да играя футбол, но не можех да пея, а трябваше да се попълни хоровият състав. За диригент на певците беше поканен диригентът на Русенската опера. Като такъв, разбира се, ще ни учи на класическа музика – студентите трябва да се запознаят и с тази музика. На първата сбирка той даде някои разяснения и текст на оперна хорова песен, който трябва да научим. Не съм забравил този текст и до сега:
На втората сбирка диригентът изпя мелодията и ни накара да повтаряме. Ще учим мелодията на слух, защото не разбираме нотите. След малко започна да ни прослушва един по един. Когато посочи мене и след като „изпях” първия куплет, той ме прекъсна и ми каза: – Прителю, ти нямаш музикален слух и пееш фалшиво. – Аз зная, че не мога а пея и в гимназията учех само текстовете на песните и теорията на музиката за което получавах оценка добър 4 – Отговорих му аз. След това напуснах репетицията, за да не преча на другите и с това завърши моето участие в Мъжкия хор на ВИМЕСС. Футболният отбор беше формиран с желаещи от всички групи на нашия курс и участвахме в мачове срещу отбори от другите курсове, които бяха приети в Университета след нас.